Определение № 548 от 05.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Ц. П. Д. против определение №1649 от 12.06.2015г по ч. гр.д № 4032/2014г на Софийски апелативен съд ,с което е оставена без уважение молба на Ц. П. Д. за освобождаване от държавна такса основание чл. 83 ал.2 от ГПК по частната му касационна жалба ,като не е допуснал и исканата от жалбоподателя правна помощ по реда на Закона за правната помощ в това производство. Ц. П. Д. е обжалвал въззивно определение №2780 от 12.11.2014г по ч. гр.д № 4032/2014г на САС, с което е подтвърдено определение от 10.07.2014г по гр.д № 427/2014г на Врачански окръжен съд .Поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск производството по гр.д № 427/2014г на Врачански окръжен съд е прекратено ,което на основание чл. 24 от ЗПрП е обусловило отхвърляне искането на ищеца за допускане на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат за процесуално представителство ,както и отхвърляне на искането му за освобождаване от държавна такса и разноски ,със същото определение. Частният жалбоподател се позовава на неправилност и незаконосъобразност на определението, с което е отказано освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен адвокат.Не е спазен чл. 83 ал.1 и ал.2 ГПК, както и чл.94, чл. 95 от ЗПрП .Позовава се на обстоятелството ,че е със 77% загубена работоспособност ,допълнително е представил декларация за размера на пенсията си, притежаваното жилище,удостоверение за граждански брак. Декларира пенсията си от 515, 87 лв като единствен доход,с който издържа себе си, съпругата и сина си ,които не работят и не получава пенсия. Върховен касационен съд, ІІІ г.о ,като взе предвид изложените касационни основания, доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Жалба е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал.2 от ГПК, като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт Разгледана по същество частната жалба е неоснователна: При допълнително постъпилото искане да бъде освободен от държавна такса при касационно обжалване и да бъде допусната правна помощ чрез назначаване на адвокат за процесуално представителство, с обжалваното определение Софийски апелативен съд е постановил отказ по исканията на касатора за освобождаване от държавна такса в производството, като е взел предвид установените по делото обстоятелства по смисъла на чл. 82 ал.2 т.1-7 от ГПК и макар че приложената от Ц. П. Д. декларация не е била в оригинл, е направил извод ,че жалбоподателят получава пенсия в размер, позволяващ му да внесе държавната такса от 15 лева, дължима при обжалването. Касае се единствено за въпросната такса при обжалване с частна жалба, тъй като искът е бил недопустим. Обжалваното определение в тази част е правлино, тъй като поради очевидната процесуална недопустимост на иска, друга държавна такса ( по чл. 71, ал.1, във вр. чл.69 т.1, ГПК ) съдилищата не са изисквали от ищеца. Правилно е отказано и допускането на правна помощ в настоящето производство, пак поради очевидната недопустимост на иска. По иск за непозволено увреждане като ответник ищецът е посочил конкретен прокурор ,тъй като същият не отговарял на сигналите му и не си вършел работата .Въззивният съд на свой ред е съобразил нормата на чл.24,т.2 от ЗПрП, същевременно с постановените и обжалвани от Ц. П. Д. съдебни актове мотивирано е посочен чл. 132 от Конституцията на РБ, реда на ЗОДОВ, а също и материалните предпоставки на закона при защита на претендираното от жалбоподателя право на обезщетение. Съдът е приложил точно закона при преценката, която е обосновал с недопустимост на започнатото от ищеца съдебно производство. Съдът има и правото, а и задължението за тази преценка. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг.о