Определение № 357 от 19.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на К., чрез М. Д. Д., против определение № 422 от 17 юли 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 347/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което се потвърждава протоколно определение от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 586/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на искането на комисията, тъй като преклузивният срок на проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ е изтекъл. В частната касационна жалба се заявява наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./. Същият въпрос е предмет на тълкуване от ОСГК в образуваното тълк.д. № 1/2018 г., като разясненията на ВКС ще са от значение за разрешаването на настоящия спор. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,