Определение № 769 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 420/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК и § 2 ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу определение № 3533/04.12.2024г., постановено по адм. дело № 459/2023г., на Административен съд - Русе, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 1397/25.04.2024г. постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че са неправилни мотивите на съда за неприложимост на чл. 161, ал. 3 ДОПК при представяне на нови доказателства в съдебното производство. Сочи, че търговецът е представил доказателства с които е работило в.л. при изготвяне на ССЕ, които не са били представени пред ревизиращите органи. Това според частния касатор са писмени доказателства попадащи в обхвата на нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като не са били представени пред ревизиращите органи, а търговецът е имал тази възможност и това е довело и до отмяна на оспорения РА. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново определение по съществото на спора, с което се измени решението в частта на присъдените разноски. Претендира и за присъждане на разноски в касационното производство. Ответникът по частната жалба – „Адея Русе“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение оспорва основателността на частната жалба. Счита оспореното определение на АС – Русе за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 1397/25.04.2024г. постановено по адм. дело № 459/2023г., Административен съд Русе е отменил издаденият срещу „Адея Русе“ ЕООД ревизионен акт № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна за установени задължения по ЗКПО за 2019г. в размер на 2 365.29лв. и лихви за просрочие в размер на 681.60лв., както и за ДДС в общ размер на 20 320.42лв. и лихви за просрочие в размер на 2 105.64лв. и е присъдил в тежест на приходните органи направените разноски от жалбоподателя в размер на 5 035.41лв., от които 50лв. д.т., 1 760лв. за експертизи и 3 225.41лв. адвокатско възнаграждение. По искане на ответника – за изменение на решението в частта за разноските, е издадено обжалваното определение № 3533/04.12.2024г. по делото, с което искането е оставено без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В определението са изложени мотиви, че оспорения пред съда РА не е отменен само и единствено въз основа на представените пред съдебната инстанция писмени доказателства, тъй като част от тях са нови, предявени след приключване на ревизионното производство, вкл. и след постановяване на решението на директора на дирекция „ОДОП“ и са свързани с увеличение капитала на дружеството, а другата част са тези с които е работило в.л. при изготвяне на ССЕ. Определението е правилно. Нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК определя, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. За да се приложи посочената норма от ДОПК следва съдът да е постановил отмяна на оспорения РА само и единствено поради представянето на нови доказателства от страна на РЛ, които не е представил в ревизионното производство, макар, че е имал тази възможност. Това е и основния мотив на приходния орган за да счита, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Както правилно е възприел първоинстанционния съд, предпоставките на посочената по-горе разпоредба не са налице в настоящия случай. На първо място са представени писмени доказателства касаещи увеличението на капитала на дружеството, извършени през септември 2023г., когато ревизионното производство е било приключило вкл. и производството по оспорване на акта пред решаващия орган по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. На второ място вярно е, че част от мотивите на съда имащи отношение към отмяната на оспорения акт са свързани с писмените доказателства които са послужили на в.л. да изготви заключението по ССЕ, но това се дължи на процесуалното бездействие на ревизиращия орган. Известна е порочната практика на ревизиращите екипи при извършване на ревизии на физически и/или юридически лица да не осъществяват всеобхватна проверка на счетоводството на РЛ, а само да изискват определени счетоводни и/или търговски документи, ползващи ги при изготвяне на РА, което води и до невъзможността на РЛ да защити правата си и до необходимостта от назначаване на в.л. което да извърши всестранно изследване и проверка на счетоводството му от съда. Именно такъв е и настоящия случай и в тази насока правилно АС – Русе е посочил, че доказателствата с които е работило в.л. лице сами по себе си не са довели до негативен за издателя на акта резултат. Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдът законосъобразно е оставил без уважение искането на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Определението като правилно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,