Решение № 12874 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 539/2015 г.

Решение № 12874 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 539/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Руси Стратиев Русанов, действащ като ЕТ "Заложна къща Рикон - Руси Стратиев", гр. Силистра, чрез процесуален пълномощник против Решение № 2677/24.11.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3019/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 191302876/30.04.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 451/25.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не се е произнесъл по релевантните за спора факти и обстоятелства, като и игнорирал възраженията му, че уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е изготвено пет месеца след РД, както и за неустановеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Сочи, че издадените фактури не обективират реално осъществени доставки, тъй като той не е получавал посочените в тях стоки. Навежда доводи за неотносимост на част от параметрите, формиращи определените от органите по приходите данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, като в тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 191302876/30.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 451/25.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на Руси Стратиев Русанов, действащ и като ЕТ "Заложна къща Рикон - Руси Стратиев", гр. Силистра за д. периоди м. 12.2010 и м. 12.2011 г. са установени задължения за ДДС в общ размер от 1 825.19 лв. и лихви за забава - 505.62 лв., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер от 8989.74 лв. за д. периоди 2010 и 2011 г., ведно с лихви за забава в размер на 2 221.85 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценявайки обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е счел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Посочил е, че верността на фактическите констатации на РА не е оспорена от ревизираното лице, поради което същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. След като е проследил възприетия от органите по приходите подход за определяне на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, съдът е приел, че "РА е издаден въз основа на установените факти и обстоятелства по установителното производство". Относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ решаващият състав е счел, че описаните в обстоятелствената част на РД процесуални действия и събраните при извършването им доказателства констатират данни за укрити приходи. След като е посочил кои доходи са включени в определените от приходните органи данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, съдът е формирал обобщаващия извод, че така изчислените основи за облагане са правилни. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо с в неизясняване на спора от фактическа страна. Основателни са доводите на касатора, че съдът напълно е игнорирал възраженията, обективирани в жалбата, инициирала първоинстанционното производство и извън контекста на изявлението на процесуалния представител на ревизираното лице в проведеното открито съдебно заседание е приел, че констатациите на РА не са спорни между страните. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че при проведено ревизионно производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи наличието на съответното основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Само в случаите, при които това основание е доказано главно и пълно, приложение намира разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдържаща оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. В частност, в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият състав е приел, че ревизираното лице следва да установи, че фактурираните доставки на хранителни стоки не са извършвани. Твърдението за тяхното реално осъществяване обаче, обосновава извода на органите по приходите за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което тяхна е и доказателствената тежест за установяването на тези положителни факти от обективната действителност, относими спрямо определените задължения по ЗДДС. По аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗДДС изводът за реалност на доставките, а оттам и за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е обусловен от установяването на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. В тази връзка съдът не е изложил никакви конкретни мотиви, обосноваващи извода му за "наличие на достатъчно доказателства за получаването на стоките" от ревизираното лице. Сами по себе си, събраните при насрещните проверки на доставчиците доказателства не установяват предаването на стоките на получателя, а липсата на фактически изводи на първоинстанционния съд в тази връзка препятства настоящата инстанция да осъществи дължимата проверка на обосноваността и материалната законосъобразност на решението в тази му част. При идентичен подход, без да разграничи доказателствата, подкрепящи обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог по ЗДДФЛ, съдът единствено се е позовал на описаните в РД процесуални действия и то чрез препращане. Той не е изложил никакви съображения въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства приема, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, нито е формирал конкретни правни изводи в тази връзка досежно данъчни периоди 2010 и 2011 г. Отделно от горното, в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК вр. § 2 ДР ДОПК решаващият състав не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест между страните като им укаже за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Същевременно, при постановяване на решението, решаващият състав е извел неясни и необосновани фактически изводи, формирани при неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК), а изпълнението на задължението за обсъждане на възраженията на страните чрез излагане на конкретни мотиви е гаранция за реализацията на тяхното право на защита на страните и обезпечава възможността за касационен контрол. С оглед съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, при констатираната неизясненост на релевантната фактическа обстановка касационната инстанция е препятствана да осъществи проверка на материалната законосъобразност на решението, а това налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК, да обсъди всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на което да установи релевантната фактическа обстановка, като изложи конкретни мотиви относно доказателствените и правно релевантните факти. Необходимо е също да бъдат обсъдени възраженията на страните, да се отдели спорното от безспорно и въз основа на конкретни доводи да се формират съответните правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение