Определение № 12761 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. С. А., гр. Трън, подадена чрез упълномощен адв. А. Динев, против определение № 1835 от 22.10.2024 г., постановено от Административен съд - Перник по адм. д. № 575/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. С. А. срещу заповед № РД-04-181/16.08.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Перник като недопустима и производството по административното дело е прекратено. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на обжалването на процесната заповед поради наличие на основанията по чл. 159, т. 3 и 4 АПК. Претендира отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, както и връщане делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за държавна такса и минимално адвокатско възнаграждение. Ответникът – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Не претендира разноски. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на Е. С. А., гр. Трън, за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния седемдневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 1835 от 22.10.2024 г. е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Е. С. А. срещу заповед № РД-04-181/16.08.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, с която е прекратена тръжната процедура, открита с заповед № РД-04-63/11.03.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, за провеждане на търг с тайно наддаване, за придобиване право на собственост, по реда на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 56з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, върху конкретно описани в заповедта недвижими имоти, и производството по адм. д. № 575/2024 г. е прекратено. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Перник се е позовал на нормата на чл. 159, т. 3 и 4 АПК, за които е приел за относима представената с адм. преписка от ответника заповед № РД-04-203/13.09.2024г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, във връзка с жалба пред административния орган № РД-3267-12 от 12.09.2024 г. от Е. С. А., с която заповед е отменена оспорената заповед № РД-04-181/16.08.2024г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, предмет на съдебен контрол по делото. Според съда съгласно представената с преписката заповед № РД-04-203/13.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник административният орган е преразгледал въпроса, реализирайки хипотезата на оттегляне по чл. 91 АПК за оспорения пред него административен акт, като с оттеглянето на оспорения акт жалбоподателят е постигнал търсената от съда защита – отмяна на заповед № РД-04-181/16.08.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. По представените по делото доказателства и твърдения не се спори, че жалбата срещу оспорения административен акт е изпратена от жалбоподателката пред първоинстанционния съд на 24.09.2024 г., но жалбоподателката Е. С. А. е подала жалбата пред административния орган по-рано, а именно – жалбата е регистрирана с № РД-3267-12/12.09.2024 г. в ОД „Земеделие“ – Перник. След този момент е издадена заповед № РД-04-203/13.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, с която оспорената пред съда заповед № РД-04-181/16.08.2024г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник е отменена. Действително, в последвалата заповед за отмяна на заповедта за прекратяване на тръжната процедура са посочени правните основания по чл. 99, т. 1 и чл. 100, чл. 102, ал. 1 АПК, уреждащи реда за възобновяване на производства по издаване на административни актове, но от фактически изложеното и мотивите в заповед № РД-04-203/13.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник е ясно, че волята на административния орган се отнася за преразглеждане на акта, въпроса пред него, и законовата възможност сам да отмени оспорения акт /отзив/, като в случая според доказателствата е налице предпоставката за това – получена жалба пред органа и съответен срок за преразглеждане. Правилно в тази връзка е посочил решаващият съд, че с последвалата заповед за отмяна на процесната заповед е постигната търсената от жалбоподателката защита, а оспореният акт е оттеглен преди образуването на съдебното производство, по тази причина не се обосновава основателност на изложените в частната жалба аргументи относно процедурата за възобновяване по чл. 99 АПК, тъй като за производство в този смисъл не са налице данни и доказателства по делото. Съгласно данните от приложената преписка е изпълнена хипотезата за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на делото по чл. 159, т. 3 и 4 АПК, тъй като оспореният административен акт е оттеглен, поради което е отпаднал и правния интерес от оспорването за жалбоподателя. За пълнота на мотивите на касационната инстанция следва да се посочи, че заповед № РД-04-203/13.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник е изпратена на жалбоподателката и по делото не са налице данни същата да е обжалвана по реда на АПК. При този изход по спора искането за присъждане на разноски за жалбоподателката се явява неоснователно и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,