Определение № 60321 от 27.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3163/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. А. против разпореждане № 180 от 24.6.2021 г., постановено по в. гр. д. № 134 по описа за 2021 на Варненския апелативен съд, 1 състав, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.250 от ГПК за допълване разпореждането на съда № 138 от 11.6.2021 г. и изготвяне на нов изпълнителен лист. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като в молбата си е поискал издаване на изпълнителен лист за всички присъдени суми. Моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за издаване на изпълнителен лист за пропуснатите в първоначалния изпълнителен лист вземания. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С молба от 4.6.2021 г. М. С. А. е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените му суми, ведно с лихвите и разноските по делото. След внасяне на държавна такса с разпореждане № 138 от 11.6.2021 г. съдията-докладчик е постановил да се издаде изпълнителен лист. Частният жалбоподател е поискал това разпореждане да бъде допълнено с присъдената сума от 357,78 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 2 300 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 3.10.2019 г. и сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 3.10.2019 г. С обжалваното разпореждане молбата за допълване е оставена без разглеждане, тъй като първоначалното разпореждане не е било непълно. Този извод на съдията-докладчик е погрешен. В първоначалната молба М. С. А. е поискал издаване на изпълнителен лист и за присъдените лихви върху главниците. В диспозитива на решение № 16 от 26.5.2021 г. Варненският апелативен съд изрично е отменил първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете по чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 357,78 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 2 300 лв. за периода от 23.3.2018 г. до 3.10.2019 г. и сумата от 127,94 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 3.10.2019 г., като тези суми са присъдени. Като е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените му суми, включително и за лихвите, частният жалбоподател е отправил искане и за тези суми, представляващи лихви за забава върху главниците. Ето защо въззивното разпореждане трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Варненския апелативен съд за произнасяне по същество по искането на частния жалбоподател за допълване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение