Определение № 659 от 09.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 475/ 09.07.2015 г., постановено по настоящето дело, е отхвърлена частната жалба на А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. срещу протоколни определения на Софийски градски съд от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 14020/ 2014 г. за прекратяване на производството по подадената от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. въззивна жалба поради оттеглянето й и за прекратяване на производството по предявения от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. против С. о. иск поради направен отказ от него. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила от датата на постановяването му. С молби от 22.07.2015 г. Р. Я. Я. и Н. Я. Я. са поискали допълване на това определение в частта за разноските, направени в производството пред Върховния касационен съд. Поддържат, че са претендирали възлагането им и са удостоверили извършването им с приложени към отговорите срещу частната жалба договори за правна защита и съдействие. Частните жалбоподатели А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. оспорват това искане с довод, че молителите не са представили списък на разноските. Съдът намира възражението на частните жалбоподатели за неоснователно. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, т.8, липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските. Правната последица, установена с чл.80 изр.2 ГПК,, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В случая ответните по частната жалбба страни са поискали своевременно присъждане на разноските, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Следователно не се касае до молба за изменение на постановеното определение, а за допълването му в частта за разноските. Доколкото към отговорите на Р. Я. Я. и Н. Я. Я. са приложени доказателства за направени от всяка от тях разходи за адвокатска защита в размер по 300 лв, налице са предпоставките за възлагането им в тежест на ответниците, като определението следва да бъде допълнено в този смисъл. По изложените съображения съдът