Определение № 38 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4801/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби, депозирани от П. Ж. П., находящ се в Затвора – Стара Загора, вх. № 22724 от 03.09.2024 година и вх. № 31879 от 06.12.2024 година, срещу определение № 2079 от 15.08.2024 година, постановено по в. ч. гр. д. № 2108 по описа за 2024 година на САС, с което е потвърдено разпореждане № 16065/01.07.2024 г., постановено по гр. дело № 14176/2023 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата не се сочат конкретни основания за допускане на обжалваното определение на касационно обжалване. За да се произнесе по депозираните частни касационни жалби на П. Ж. П., настоящата касационна инстанция констатира следното: С обжалваното пред касационната инстанция определение въззивният съд е приел, че с разпореждане на първоинстанционния съд от 20.02.2024 г. е върната исковата молба, депозирана от П. Ж. П., по която е образувано гр. дело № 14176/2023 г. по описа на Софийски градски съд. Въззивният съд е констатирал, че на 05.03.2024 г. в СГС е постъпила частна жалба от ищеца срещу разпореждането за връщане, която съдържа и искане за отвод на председателя на състава. С определение от 08.03.2024 г. първоинстанционният съд е оставил искането без уважение и е дал указания на ищеца във връзка с подадената частна жалба като на 11.04.2024 г. по делото е постъпило писмено изявление на ищеца, също озаглавено „жалба“. Въззивният съд е изложил съображения, че във връзка със задължителни указания по администрирането на така подадените жалби, дадени с разпореждане № 216/31.05.2024 г. на съдия Б. Н., в качеството й на заместник-председател на Апелативен съд - София, с разпореждане №13726/06.06.2024 г. на ищеца са дадени указания да приведе въззивна частна жалба с вх. № 25621/05.03.2024 г. по описа на СГС, както и въззивна частна жалба с вх. № 42019/11.04.2024 г. по описа на СГС съобразно нормата на чл. 260 ГПК във вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, като съобрази, че съдържанието не трябва да бъде изложено върху друг текст, оставяйки на съда да предполага волята на жалбоподателя, следва да се означи съдебният акт, който се обжалва и да се посочат оплакванията и исканията на страната по уважителен за съда начин. Ищецът е бил предупреден, че при неизпълнение въззивните частни жалби ще бъдат върнати. Според въззивния съд, дадените указания не са изпълнени в срок, поради което и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК с разпореждането от 01.07.2024 г. са върнати въззивна частна жалба с вх. № 25621/05.03.2024 г. по описа на СГС, както и въззивна частна жалба с вх. № 42019/11.04.2024 г. по описа на СГС. Въззивният съд е посочил, че посоченото разпореждане е връчено лично на жалбоподателя на 13.06.2024 г., като до 20.06.2024 г., ясните и точни указания съгласно изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК не са изпълнени. В обобщение и като краен извод въззивният съд е приел, че в разглеждания случай законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приложил чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК, връщайки като нередовни въззивните частни жалби на П. Ж. П., поради което е потвърдил разпореждане № 16065/01.07.2024 г., постановено по гр. дело № 14176/2023 г. по описа на Софийски градски съд. По допускането на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема следното: В ТР № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС е прието, че при депозиране на касационна жалба, в това число и частна касационна жалба, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение (определение) до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение, респ. определение, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е налице общата предпоставка до допускане на обжалваното определение на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска по изложените по горе съображения. Отделно от това, настоящият съдебен състав не намира наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,