Определение № 155 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2021 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Столична община е поискала да бъде спряно изпълнението (нарочното искане е инкорпорирано в касационната й жалба) на невлязло в сила въззивно решение № 106/15.02.2021 г. по гр. д. № 2475/2020 г. на Апелативен съд – София, ГК, четвърти състав в обжалваната му част – в която след отмяна на решението на първоинстанционния градски съд в частта за отхвърляне на предявените искови претенции по чл. 49 ЗЗД за разликата над 12 500 лв. до 25 000 лв. и над 774. 90 лв. до 1549. 80 лв. са присъдени допълнително 12 500 лв. и 774. 90 лв., съставляващи обезщетения съответно за неимуществени и имуществени вреди от деликт. Касационната жалба на Столична община срещу горното въззивно решение е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Представен е документ за внесена държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване, както и заверен препис от платежно нареждане на „Общинска банка“ АД от 19.03.2021 г., от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата от 13 274. 90 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС и наличността й към днешна дата – 15.04.2021 г. по същата сметка е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 15.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора (длъжник по изпълнението) да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания се определя от присъдената сума и съобразно изложеното по-горе това задължение е изпълнено. При горните данни настоящият състав намира, че предпоставките на визираното основание по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение са налице, поради което молбата следва да бъде уважена. По отношение на искането на молителя част от внесената сума (в размер на 3274. 90 лв.) да бъде задържана като обезпечение по сметка на ВКС, а остатъкът от 10 000 лв. да бъде му възстановен по посочената банкова сметка, следва да се изтъкне следното. Това искане се обосновава с аргументи, че се касае за длъжник – община, което не поставя в затруднение и не създава предпоставки за осуетяване удовлетворяването на кредитора. Сочи се също, че евентуалните вреди от забава при изпълнението на паричното задължение ще се компенсират от текущата законна лихва. Искането е неоснователно. В случая длъжникът е община, а по отношение на общините и на другите бюджетно субсидирани заведения законът в разпоредбата на чл. 520 ГПК установява забрана да се провежда изпълнение върху средствата по банковите им сметки, постъпили като субсидия от държавния бюджет. Доколкото обаче не може да се проведе разграничение по банковите сметки на общината какви и колко са сумите, постъпили като такава субсидия и какъв е размерът на средствата с друг източник – напр. приходи от продажба на общински имоти, от наем и др. горното ограничение не е приложимо и изпълнението срещу общината за присъденото с въззивното решение вземане е възможно. Спиране на изпълнението на въззивното решение е предпоставено, съгласно на правилото на чл. 282, ал. 2, изр. 2 ГПК, от представяне на надлежно обезпечение в определения по правилото на т. 1 от същия текст размер, което е сторено от молителя. Затова възстановяване на последния на част от дължимата сума за обезпечение в смисъла, изложен в искането, не е допустимо. По тези мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение