Определение № 595 от 26.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2520/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. „А. плюс“ ООД чрез управителя Я. С. М. обжалва определение от 30.09.2025 г. по т.д. 164/24 г. на ВКС, Второ търговско отделение, постановено в открито съдебно заседание, с което е оставено без уважение искането му да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца, на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК. В частната жалба са изложени съображения относно неправилно приложение на чл. 226, ал. 2 от ГПК и свързването му с чл. 218 от ГПК. Счита, че като приобритател на спорното право, на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Третото лице по смисъла на чл. 226, ал. 2 от ГПК било лицето, приобретател на спорното право, т.е. лицето, което има пряк интерес от защитата му, лице, което би се явявало главна страна в процеса. Производството следвало своя ход между първоначалните страни, т.е. главните не се променяли и възможността за встъпване е той да се явява страна, различна от главните страни, т.е. трето лице в процеса. Налице била разлика между встъпване и привличане по смисъла на чл. 218 и чл. 219 от ГПК, и встъпването по чл. 226, ал. 2 от ГПК. Встъпилите или привлечените страни само, ако са участвали в процеса, решението щяло да има обвързващо действие спрямо тях. Прехвърлителят на спорното право притежавал призната от закона възможност да продължи да участва в процеса, като след прехвърлянето защитава едно чуждо за него право. След прехвърлянето вече имал функция на процесуален субституент, който изключвал паралелното участие на приобритателя като главна страна. Съответно приобритателят можел само да встъпи като трето лице помагач. Освен това правен интерес от встъпване в процеса бил винаги налице когато приобретател на спорното право иска да встъпи във воденото от праводателя му право. Налице била законодателна презумпция, че тази предпоставка е налице. Систематичното място на чл. 226 от ГПК, бил в раздел III, „Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна“. В този раздел били регламентирани процесуалните права на правоприемниците, както универсални, така и партикуларни. Условията и предпоставките за встъпването на тези правоприемници не били идентични на тези, които били валидни за третите лица, имащи интерес решението да бъде постановено в полза на главната страна в процеса. Встъпването било установено от чл. 226 и чл. 227 от ГПК. Въвеждането на някакви условия или процесуални предпоставки, идентични с тези, установени за третите лица, систематически заложени в раздел II „Трети лица“, можело да се осъществи само с препращащи норми. Това била нормата на чл. 226, ал.2 пр. 2 от ГПК, във връзка с приложение на чл. 222 от ГПК. Процесуални норми, въвеждащи ограничения за страните, не можели да се прилагат по аналогия, без да е налице изрично позоваване. Нормите, установяващи преклузия за реализиране на определени процесуални права били именно такива, поради което прилагането им по аналогия било недопустимо. При прехвърляне на спорното право, прехвърлителят и приобритателят не придобивали качеството необходими и задължителни другари. Делото продължавало своя ход между страните. Завършването на фактическия състав и липсата на материалноправна връзка със спорното право, можело да доведе до демотивиране на главната страна-прехвърлител при осъществяване на активни процесуални действия за защита интереса на приобритателя. Това определяло правната възможност приобритателят да се защити чрез встъпване или при привличането му като подпомагаща страна, както и възможността да замести изцяло праводателя си със съгласието на двете страни. Моли да се отмени определението и вместо него да бъде конституиран „А. плюс“ ООД като трето лице в производството по делото. „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, чрез синдика, чийто правомощия се упражняват от А. Д. и К. М., чрез адвокат С. К. оспорва определението на Върховния касационен съд. Искането за встъпване било основателно, тъй като бил в резултат на сключен между страните договор за встъпване изцяло в правата на „КТБ“ АД (н.), като кредитор на длъжника „АБВ Инвестмънт“ ЕАД, респ. за него възниквало правен интерес от участие в съдебното производство. Законодателят не бил въвел преклузия съгласно чл. 226, ал. 2 от ГПК. Счита, че следва да се уважи частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. С определение № 2979 от 15.11.2024 г. по т.д. 164/24 г. по описа на ВКС, Второ ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 509 от 19.07.2023г. по в.т.д. № 2484/2020г. на САС, ТО, 9 състав в частта, с която след потвърждаване на решение № 1054 от 22.07.2020г. по т.д. № 1403/2018г. на СГС, ТО, VI-16 състав, по предявени от „КТБ“ АД /н./ искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД е признато за установено, че „Еко ризортс“ ЕАД дължи въз основа на договор за банков кредит от 09.07.2010 г. и анексите към него сумата 2 552 564,01 евро - просрочена главница за периода от 15.07.2014г. до 14.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 15.12.2017г. до окончателното й погасяване; сумата 405 011,31 евро - възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 25.07.2014г. до 17.01.2017г.; сумата 739 941,28 евро - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2015г. до 27.11.2017г.; сумата 21 998,14 евро - текуща лихва върху просрочена главница за периода от 27.11.2017г. до 14.12.2017г.; сумата 139 612,85 евро – неустойка върху възнаградителна лихва за периода от 21.01.2016г. до 14.12.2017г., както и сумата 87 274,86 евро – дължими комисионни по кредита за периода 2013г. - 2016г., за които суми в производството по частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и са отхвърлени предявените от „КТБ“ ЕАД /н./ против „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД искове за установяване дължимост на възнаградителна лихва за сумата над 405 011,31 евро до предявения размер от 409 691,01 евро, за мораторна неустойка върху възнаградителната лихва над сумата 139 612,85 евро до предявения размер от 140 042,85 евро, за комисионна за 2012г. над сумата 87 274,86 евро до предявения размер от 117 228,37 евро и за разноски по кредита за периода 03.06.2015г. – 14.12.2017г. в размер на 45,91 евро, както и в частта относно присъдените на страните по тези искове разноски. С определение от 20.05.2025 г. е допусната промяна в наименованието на касационния жалбоподател-ответник, „Еко ризортс“ ЕАД на „АБВ инвестмънт“ ЕАД. С молба от 07.08.2025 г. „А. плюс“ ООД е поискал да встъпи в процеса, на основание осъществено частно правоприемство относно спорното право. Позовал се е на придобиване на спорните вземания в хода на процеса, на 05.06.2025 г., след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Поискал е да встъпи като трето лице помагач, на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, в хода на производството по реда на чл. 290 от ГПК, пред Върховния касационен съд. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че встъпване на трето лице помагач, може да се извърши в исковия процес, само в срока, предвиден в чл. 218 от ГПК. Обстоятелството, че законодателят не бил предвидил срок за встъпване и привличане на приобритателя на спорното право в нормата на чл. 226, ал.2 от ГПК, не изключвала приложението на чл. 218 от ГПК. Направен е извод, че искането за встъпване на приобритателя на страната на касатора, пред касационната инстанция е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на състава на Върховния касационен съд, са правилни и съответни на чл. 226, ал.2 от ГПК. Нормата на чл. 218 от ГПК се намира в правната уредба на исковото производство пред първоинстанционния съд. Срокът, предвиден в тази норма е преклузивен. Нормата на чл. 226, ал. 2 от ГПК не предвижда самостоятелни срокове за встъпване и привличане на приобритателя на предмета на спорното право в процеса, различни от предвидените в чл. 218 и чл. 219 от ГПК. Следва да се приеме, че законодателят е определил сроковете за встъпване и привличане на трети лица помагачи в процеса, с оглед определяне предмета и страните в процеса пред първата инстанция и правната възможност да осъществят защитата си пред съда като заявят становище по спорните факти и поискат събиране на доказателства. Следва да се отбележи, че искането на частния жалбоподател за конституирането му като трето лице помагач, на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, е отправено пред касационната инстанция, в производство по реда на чл. 290 от ГПК. При настоящата правна уредба на касационното производство, касационната инстанция е контролно-отменителна - за проверка материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд. Предмет на касационното обжалване е въззивното съдебно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по материалноправния спор, в неговите обективни и субективни предели. Касационната инстанция проверява правилността на решението на въззивния съд, изхождайки от приетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка между страните. ВКС не е инстанция по същество и при постановяване на решението си не може да съобразява новонастъпили факти. Характерът на касационното производство предопределя и правото на защита на страните в процеса, респ. техните частни правоприемници, които евентуално ще бъдат обвързани от решението, на основание чл. 226, ал.3 от ГПК. Предвидената в закона обвързваща сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на съда, по отношение на приобретателя, на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК, не може да обоснове правото на участие в производството пред касационната инстанция на това лице. Пред касационната инстанция той не би могъл да се позове на новонастъпилото обстоятелство, прехвърляне на спорното право в хода на процеса. Върховният касационен съд, произнасящ се по касационна жалба по реда на чл. 290 от ГПК, не е инстанция по същество и не може да установява новонастъпили факти. Преценката по отношение на решението на въззивния съд, с оглед заявените в касационната жалба основания за отмяна, се извършва само от установената от въззивния съд фактическа обстановка. Именно, изхождайки от характера на производството пред касационната инстанция, както и предвидения срок за встъпване на трето лице помагач в исковия процес, настоящият съдебен състав намира, че изводите на Върховния касационен съд в обжалвания акт са правилни. По изложените съображения следва да се потвърди обжалваното определение на Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България