Определение № 1546 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. З. срещу определение № 780 /20.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 247 /2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от И. З. частна жалба срещу определение от 06.01.2023 г. по гр.д. № 14344 /2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на И. К. З. за отделяне на молба от 06.12.2022 г. (всъщност от 06.12.2021 г.) в самостоятелно производство и с което САС е прекратил производството по делото. За да постанови обжалваното определение САС е приел, че частната жалба е недопустима, постановеното от СГС определение е такова по движение на делото, не попада в обхвата на чл.274, ал.1 ГПК и поради това не подлежи на обжалване. СГС е приел, че молбата – уточнение от 06.12.2021 г. е част от делото и същата следва да бъде съобразена при разглеждането на спора. Тя е депозирана в изпълнение на дадена на страната възможност за уточняване на иска с протоколно определение от 30.11.2021 г. (л.88 по делото) и е част от предмета на делото. Ако страната желае да образува друго дело срещу Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), тя следва сама да сезира съответния съд. Насрещната страна Прокуратурата на Република България в писмен отговор оспорва нейната основателност. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима, защото е подадена от страна по делото срещу преграждащо определение на въззивния съд. По нейната основателност. От приложените към частната жалба гр.д. № 14344 /2019 г. на СГС и ч. гр.д. № 247 /2023 на САС настоящият състав установи, че констатациите на СГС, на които е основано неговото обжалвано пред САС определение, са обосновани. Подаденият от И. К. З. документ е озаглавен „Актуализация на исковата молба“, съдът, който разглежда делото, по което документът е подаден, следва да определи неговия вид по неговото съдържание и то е такова, с което се прави уточнение на предявените искове. По делото, независимо от продължителния период от неговото образуване до момента, не е приключило отстраняването на нередовности на исковата молба, съдът многократно е давал възможности е продължавал сроковете по искането на ищцата И. К. З. за това. Тя не е упълномощила адвокат да я представлява, въпреки указаната от СГС възможност за това, а вместо това подава различни молби, в резултат на които разглеждането на делото не е напреднало. Не всички определения на съда подлежат на обжалване с частни жалби, а само тези, които са посочени по вид в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК. Определението на СГС от 06.01.2023 г. е постановено по искане за разделяне на дела, което е оставено от законодателя на свободната преценка на съда и е изключено от инстанционен контрол, тъй като не е нито преграждащо (с него не се постановява спиране на производството, не се отказва възобновяване на спряно производство, производството по делото не се прекратява) нито в ГПК е предвидено самостоятелното му обжалване, поради което то не попада между визираните в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК определения, за които е предвидено, че подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Доводите на частната жалбоподателка за обратното са неоснователни. Както е посочил и първоинстанционният СГС, ако ищцата желае да образува друго дело срещу Прокуратурата на Република България, като предяви други искове, и счита, че подаденият документ представлява отделна искова молба с предвиденото в ГПК съдържание, тя следва сама да сезира съответния съд. Преценката на другия сезиран съд за редовността на исковата молба и допустимостта на исковете няма да представлява пречка за развитието на гр.д. № 14344 /2019 г. на СГС. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на САС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ПРБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.25а, ал.3 от НЗПП. Воден от изложеното съдът