Определение № 118 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. П. М. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 1264 от 25.06.2012 год. по в.гр.дело № 1254/2012 год. на Варненския окръжен съд, втори състав, с което е потвърдено решение № 654 от 27.02.2012 год. по гр.дело № 2704/2011 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав. С последното са уважени предявените срещу молителя и А. Т. Д. искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, като са осъдени да предадат на С. А. М. владението на апартамент № * с идентификатор * в [населено място], [улица][жилищен адрес] както и да му заплатят обезщетение за ползване на имота в размер на 2 890 лева. Молителят поддържа, че му е било нарушено правото на участие в процеса поради нарушаване на правилата на ГПК в производството пред първата и въззивната инстанции. Направено е и искане за спиране изпълнението на атакуваните влезли в сила решения на основание чл.309 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 10.12.2012 год. от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който е започнал да тече от датата, на която с определение № 599 от 23.11.2012 год. по гр.дело № 701/2012 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Поради това, след като са изпълнени и изискванията на чл.306 ГПК, молбата е допустима и следва да бъде разгледана в открито заседание по реда на чл.307, ал.2 ГПК. По молбата за спиране на изпълнението молителят следва да внесе по нарочната сметка на ВКС обезпечения по чл.282, ал.2, т.1 и т.2 ГПК – съответно сумата 2 890 лева и сумата 44 350,40 лева или общо 47 240,40 лева и да представи банков документ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.