Определение № 475 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4327/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК Образувано е въз основа на подадената частна жалба от М. С. П. от [населено място] против определение от 21.09.2018г. по в.гр.д.№ 136/2018г. на ОС Габрово, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата й за изменение на определение от 10.07.2018г. в частта за разноските. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен и иска да бъде отменен. Изразява становището си, че в производството по чл.127 СК следва да намерят приложение общите правила за разноските, като се позовава на определения по гр.д.№ 711/2015г.на ІV г.о. и по ч.гр.д.№ 293/2010г. на ІІ г.о. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: С обжалваното определение от 21.09.2018г. по в.гр.д.№ 136/2018г., ОС Габрово е оставил без уважение направеното от М. П. искане за изменение на определение от 10.07.2018г. в частта му за разноските.Със същото определение - образуваното въззивно производство по подадена от Т. Ф. въззивна жалба срещу постановен първоинстанционен акт по чл.127 ал.2 СК за определяне на режим на лични отношения, е било прекратено поради оттегляне на жалбата. В мотивите на обжалваният акт, съдът е посочил, че се касае за производство по спорна съдебна администрация, поради което разноските на страните следва да останат така както са направени. Доколкото евентуалното съдебно решение, следва да е в интерес на детето и замества липсващото споразумение на родителите, актът е в полза и на двете страни, като не е възможно да се определи в каква част направените разноски са „съразмерни” на уважената част от претенцията. Позовал се е на постановените в този смисъл решение по гр.д.№ 953/2014г. на ІV г.о. и определение по ч.гр.д.№ 3423/15г. на І г.о. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените мотиви. Вярно е, че в производството по чл.127 СК не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на определено материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на личен контакт с родител, като постановеният съдебен акт, доколкото изхожда от правилото за защита по най-добрия интерес на детето, ползва и двамата родители. Затова - в първоинстанционното производство за определяне на мерките, всяка една от страните понася в производството разноските, така както ги е направила. Настоящият съдебен състав счита, че това правило не намира приложение при обжалването, защото страната защитавайки собствения си интерес, с обжалването си дава повод за образуване на делото във въззивната инстанция и съответно причинява разноски на насрещната страна. Както е посочено в цитираните от жалбоподателката актове, при обжалване се прилагат общите правила за разноските, поради което обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Посочената от въззивният състав практика не дава основание за обратен извод, защото в цитираното определение по ч.гр.д.№ 3423/15г. на І г.о., изрично е посочено, че общото правило за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не намира приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция, а що се отнася до случая, при които е постановено решението по гр.д.№ 953/2014г. на ІV г.о., то при него - разноските са оставени в тежест на страните така както са направени, защото частично е било уважено искането на всяка една от тях. Гореизложеното, налага отмяна на обжалвания акт и вместо него постановяване на друг, с който в полза на жалбоподателката бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, в производството по в.гр.д.№ 136/2018г. на ОС Габрово, в размер на 220лв.за адвокатско възнаграждение. /Извършването им е установено с представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой/. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение