Определение № 1423 от 22.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 654/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Н. Р., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 680 от 16.12.2025 г. по ч. т. д. № 519/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу решение № 369 от 30.09.2025 г., постановено по т. д. № 413/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта – с характер на определение, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на два от исковете, предявени от А. А. Ф. против „Метта къмпани“ ЕООД; и по частна касационна жалба на А. А. Ф., чрез процесуален пълномощник, срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение негова частна жалба срещу същото прекратително определение на първоинстанционния съд, а именно, с което за недопустими са преценени исковете на частния касационен жалбоподател за прогласяване нищожността на решение на едноличния собственик на капитала на „Метта къмпани“ ЕООД от 06.06.2024 г. за приемане на Н. Н. Р. за съдружник и за установяване на членственото правоотношение на А. А. Ф. в „Метта къмпани“ ЕООД с дялово участие от 20 дружествени дяла, всеки на стойност 500 лв., представляващи 100 % от капитала на дружеството. След подаване на частните жалби срещу въззивното определение и по време на тяхното администриране е постъпила молба - заявление вх. № 772/03.02.2026 г., изходяща от А. А. Ф., чрез процесуалния му пълномощник, с която ищецът заявява отказа си от предявените искове и моли делото да бъде прекратено, а постановените до този момент съдебни актове – да бъдат обезсилени, на основание чл. 233 ГПК. Съдът констатира, че изявлението за отказ от исковете, предмет на висящото производство, изхожда от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК. С оглед горното и предвид разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, съдебният състав намира, че производството настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като за частните жалбоподатели вече не съществува правен интерес от касационна проверка на определението за прекратяване на исковото производство при условията на чл. 130 ГПК. По делото не са постановени актове, подлежащи на обезсилване съгласно чл. 233, изр. последно ГПК. Първоинстанционното решение в частта, която е влязла в законна сила и не е предмет на инстанционния контрол, не се засяга от извършения отказ от исковете. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение