Определение № 1252 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК. Образувано е по искане на министъра на околната среда и водите и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. за изменение на Решение №12659/09.12.2025г., постановено по адм. д. №10653/2025г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта му за разноските. Според искателя, с постановеното решение е следвало да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от претендираните поради прекомерност и необоснованост на същите. Ответникът – Столична Община изразява становище за неоснователност на искането, като твърди, че е сключила договор с адвокатско дружество, на което е заплатила договореното възнаграждение и същото не е прекомерно завишено. Настоящият състав на Върховният административен съд, осмо отделение, намира искането за допустимо - постъпило е в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. д. №10653/2025г.по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е образувано по касационна жалба на министъра на околната среда и водите и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. против Решение № 24700 от 17.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3501/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационното производство ответникът Столична Община е представил отговор, изготвен от адв. Саздов, а в съдебно заседание защитата е осъществена от адв. Петров – и двамата от Адвокатско дружество „Саздов и Петров“. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 754,80 лева, както и доказателства за договаряне и заплащане на същото. С Решение №12659/09.12.2025г., жалбата е приета за неоснователна. С решението, в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в претендирания размер от 12 754,80 лв. В мотивите на акта настоящия касационен състав е мотивирал неоснователност на възражението за прекомерност на претендираните разноски, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по делото и предоставената процесуална защита – писмено становище и защита в съдебно заседание. Настоящия състав намира, че не е налице основания за промяна на становището по въпроса за разноските. Безспорно, преценката за размера на дължимото с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение, предвид тълкуването на СЕС, не е обвързана непременно със стойностите, закрепени в Наредба № 1/2004 г., а следва да бъде направена при съобразяване с принципите на справедливост и обоснованост. Следователно анализът, предопределящ извода досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се прави във всеки конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес. В случая съдът е отчел не само материалния интерес на спора, а също така специфика на делото и обема на предоставената правна помощ (изготвяне на отговор на касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание пред касационната инстанция), поради което приема, че няма основание за изменение на съдебното решение в частта му за разноските в посока намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение