Решение № 4280 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2009 г.

Решение № 4280 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба (неправилно наименувана като "протест") от Гинка Димова Апостолова от с. Ясна поляна, община Приморско, срещу решение № 575 от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1079 от 2008 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Общинският съвет - Приморско, в писмено изразено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на постановеното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба по изложени в устната пледоария по делото съображения. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С посоченото по-горе решение Административният съд - Бургас, е отхвърлил жалбата на Гинка Апостолова против решения № 782 от 28.01.2008 г. по т. 1 и № 479 от 21.03.2006 г. по т. 1 - и двете на Общинския съвет - Приморско. Съображенията за това са били, че същите са взети на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, издадени са от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, както и при спазване на процесуалноправните правила при издаването им. Развити са съображения, че тези решения, имащи характер на общи нормативни актове по смисъла на чл. 65 АПК, са и законосъобразни. В подкрепа на този извод административният съд е изложил подробни мотиви, че в обжалваната им част не противоречат на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), на чл. 93 и 94 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), както и на чл. 35 от Конституцията на Република България. Така приетото е правилно и при постановяването на решението си първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Пред Административния съд - Бургас, по жалба на Апостолова е образувано производство по адм. дело № 1079 от 2008 г. във връзка с искане за прогласяване нищожност на решения № 782 от 28.01.2008 г. и № 479 от 21.03.2006 г. на Общинския съвет - Приморско, в частта им, с която е определен критерият, въз основа на който ще бъде изплащана сума за подпомагане отглеждането на новородено дете на жителите на община Приморско, а именно: "поне един от родителите на новороденото дете да бъде с постоянен и настоящ адрес - на територията на община Приморско, за последните три години към момента на раждане на детето...". По същество с касационната жалба се излагат същите доводи - за допуснато от съда нарушение на материалния закон - ЗГР, ЗЗД и Конституцията на Република България. Тези доводи обаче се отнасят до искане за отмяна на атакуваните решения като незаконосъобразни, а не като нищожни. Това е така, защото в теорията на административното право липсва категорична дефиниция относно разграничителния критерий между нищожните и унищожаемите административни актове. При договорите противоречието със закона (материалната незаконосъобразност) винаги води до нищожност, докато при административните актове в някои случаи, в зависимост от тежестта на нарушението, порокът води направо до нищожност, но в други само до унищожаемост. Материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност, ще бъде налице само когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Това е така, защото решенията са били издадени от компетентния орган по чл. 21, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 21, ал. 2. от ЗМСМА - Общинския съвет на гр. Приморско. От друга страна, като се изхожда и от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, че общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол за изпълнението му, то логично е, че този орган на общината може да взема решения за критериите по целесъобразното му разходване, в каквато насока са и обжалваните решения - предмет на делото. Следователно това е била и материалноправната норма, въз основа на която е било взето атакуваното решение. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви нищожност на издаденото решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до останалите съображения, развити в касационната жалба, те се свеждат до незаконосъобразността на обжалваните решения на Общинския съвет на Приморско, но не и до тяхната нищожност, което оплакване, както се отбеляза по-горе, е въведено като предмет на делото. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,