Определение № 8242 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл.236, във връзка с чл. 254, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. Н. от гр.Варна, приподписна от адв. Н. Обретенова срещу Определение № 6974 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1372/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без разглеждане искането му за прекратяване на незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в налагане на немеханични блокиращи устройства ("скоби") и принудително преместване на моторни превозни средства, паркирани в границите на поземлен имот с идентификатор 10135.1503.499 (кв. 392, Х микрорайон по плана на гр. Варна), извършвани от служители на Община Варна и ОП "Общински паркинги и Синя зона - Варна", считано от 16.06.2025 г. до момента и производството по делото е прекратено. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – служител на Общинско предприятие "Общински паркинги и Синя зона - Варна", не взема становище по делото. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което разглеждането ѝ е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 250 - 254 от АПК. Образувано е по жалба, уточнена в допълнителна молба, насочена срещу служители на Община Варна, включително такива от Общинско предприятие "Общински паркинги и Синя зона - Варна" за прекратяване на незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в налагане на немеханични блокиращи устройства ("скоби") и принудително преместване на МПС, паркирани в границите на поземлен имот с идентификатор 10135.1503.499 (кв. 392, Х микрорайон по плана на гр. Варна). Съдът, след като е анализирал предпоставките за допустимост на съдебно-административната защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК, е приел на първо място, че не се твърди и не се установява извършването на фактически действия, към момента на завеждане на искането за защита по реда на чл. 250 от АПК. Такива са били извършени и преустановени към 16.06.2025 г. спрямо лекия автомобил, собственост на трето лице. На второ място е приел, че ПИ 10135.1503.499 с площ 7837 кв. м., собственост на община Варна е включен в част подзона 5 на "Синя зона" съгласно технически проект за организация на движението попадащ в територията на централна градска част – широк център. Обоснован е извод, че спора е по изпълнението на административен акт за организация на движението в "Синя зона" подзона 5, поради което защитата по чл. 250 АПК е неприложима. Посочил е, че възникналите спорове за собственост и такива по ЗУЕС, както досежно регулацията на поземлените имоти са извън предмета на защитата по чл. 250 от АПК, тъй като е предвиден изричен ред по ГПК и общия ред за оспорване по АПК. Обжалваното определение е правилно, като краен резултат. С разпоредбата на чл. 250 - Раздел I, Глава петнадесета на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая, от данните по делото е видно, че с констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „Скоба“ № 250350 от 16.06.2025 г., издаден от инспектор Г. И. С. и в присъствието на инспектор Н. П., двамата от ОП "Общински паркинги и Синя зона" при Община Варна е констатирано, че МПС „Форд“ с рег. № [рег. номер] е паркиран на [улица], без да е заплатена дължимата такса за престой и паркиране в Синя зона. В констативния протокол е посочено, че на автомобила е приложено техническо средство за задържане тип „Скоба“, предвидено в чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и определена такса от 23 лева. Таксата е заплатена от подателя на искането А. Г. Н., като според твърденията му автомобила не е негова собственост, а на негов съсед, който към този момент се намирал в чужбина. Правния си интерес от търсената защита по чл.250 от АПК, подателят на искането обосновава с твърдения, че също е собственик на автомобил и за избягване поставянето на скоби е принуден да изпраща СМС за краткосрочно паркиране, дори да паркира в зоната, която счита, че попада в прилежащите площи на сградата, в която притежава апартамент. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В случая, използването на техническо средство за принудително задържане "скоба" на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране в "Синя зона" до заплащане на таксата и на разходите по неговото прилагане, по същността си не е фактическо, а правно действие, обективиращо волеизявлението на оправомощените органи за налагане на принудителна административна мярка - т. е. съставлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол в самостоятелно административно производство. Освен това действието се основава на закона, тъй като съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В допълнение следва да се посочи, че подателя на искането няма правен интерес от търсената защита, тъй като безспорно не е собственик на автомобила, спрямо който е приложена принудителната административна мярка. Твърденията му за наличие на правен интерес обосновани с доводи, че като собственик на автомобил има претенция да паркира в ПИ 10135.1503.499, включен в Синя зона, без да плаща такса за платено почасово паркиране, не обосновават правен интерес от търсената защита по чл.250, ал.1 от АПК, тъй като не целят защита срещу неоснователни фактически действия, а разрешаване на спорове относно правото на собственост върху ПИ 10135.1503.499 и законосъобразното включване на имота в Синя зона на Община Варна, за които е предвиден изричен ред за защита по ГПК и общия ред за оспорване по АПК. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд – дежурен състав