Определение № 432 от 23.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 286/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Обединена българска банка“ АД, [населено място] срещу разпореждане № 457 от 1.02.2024 г. по в. гр. д. № 1833/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на И. С. В. въз основа на решение № 64 от 18.01.2024 г. по в. гр. д. № 1833/2023 г. по описа на съда. В частната жалба се твърди, че след постановяване на обжалваното разпореждане с определение № 238 от 5.02.2024 г. по ч. т. д. № 206/2024 г. на ВКС, І т. о. на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на въззивното решение по в. гр. д. № 1833/2023 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че е отпаднала необходимостта от издадения изпълнителен лист, тъй като изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е спряно и вземанията на ищеца са обезпечени с оглед внесената от него гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. т. д. № 1833/2023 г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение № 64 от 18.01.2024 г. С него след частична отмяна на решение от 17.05.2023 г. по гр. д. № 13663/2019 г. на Софийски градски съд „Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на И. С. В. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 209931, 04 лева, представляваща остатък от сума по кредит от 16.10.2006г. към датата на настъпване на застрахователното събитие /20.10.2016г./, както и сумата от 223 700 лева, представляваща стойността на недвижимите имоти, продадени за покриване на задължения по същия кредит, представляващи обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на застрахователните премии по застраховка „Живот“, ведно със законната лихва върху сумите от 21.10.2019 г. до окончателното им изплащане. В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 136 016, 54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 21.10.2019 г., първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивното решение в осъдителната му част е било обжалвано с касационна жалба вх. № 2264/30.01.2024 г., подадена от „Обединена българска банка“ АД. По молба на последното дружество от 29.01.2024 г. с определение № 238 от 5.02.2024 г. по ч. т. д. № 206/2024 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на въззивното решение в посочената част е спряно. За да уважи молбата на И. В. за издаване на изпълнителен лист с обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 404, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК влезлите в сила решения и осъдителните решения на въззивния съд са изпълнителни основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист - чл. 405, ал. 1, изр. 1 ГПК. Изпълнително основание представляват и въззивните решения, с които се потвърждават осъдителни решения на първоинстанционните съдилища. По силата на чл. 405, ал. 1 и чл. 406, ал. 1 ГПК сезираният с писмена молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на някой от актовете по чл. 404 ГПК съд извършва проверка дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Проверката цели да се установи дали правото на принудително изпълнение е възникнало, в полза на кого, спрямо кого и за какво съществува изпълняемо право. С издаването на изпълнителен лист съдът разрешава принудителното изпълнение и в този смисъл изпълнителният лист е условие за допустимост на изпълнителния процес. Законодателят е предвидил извършването на тази проверка преди да бъде упражнено правото на принудително изпълнение. По силата на чл. 426, ал. 1 ГПК принудителното изпълнение се осъществява от съдебния изпълнител и започва по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2/2012 г. от 24. 10. 2012 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС правните последици на определението по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение се изчерпват с временната забрана на чл. 432, т. 4, пр. 1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение. Посочените правни последици са съвместими с тези на разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, като при наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист, такъв следва да бъде издаден, независимо от произнасянето на касационната инстанция в производство по чл. 282 ГПК. Дължимата от съда проверка по чл. 406, ал. 1 ГПК не включва обстоятелството дали има постановено спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение или подадена молба за това от ответника. Следователно спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия, но не препятства възможността за издаване на изпълнителен лист. По тези съображения, настоящият състав намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя И. В. въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на В. обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на задължението на банката за заплащане на застрахователните премии по застраховка „Живот“, ведно със законната лихва е основателна. Тъй като разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища и спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК не е пречка за издаване на изпълнителен лист, следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на процесното въззивно решение. С оглед изложеното обжалваното разпореждане на въззивния съд като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение