Определение № 73 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 60/2012 г.

Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК. С. Д. Т. е подал частна жалба срещу определение № 615 от 23.12.2011 г. по ч. гр. д. № 519/2011 г. на ВКС ІІ г. о. К. довод е за незаконосъобразност на извода, че обжалваното в това производство определение не подлежи на касационен контрол. Ответникът по жалбата я намира за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е намерена за недопустима подадена частна касационна жалба срещу определение от 10.06.2011 г. по ч. гр. д. І 4313/2011 г. на СГС, с което са оставени без уважение частни жалби подадени от Т. и И. Ф. срещу определение от 14.02.2011 г. по гр. д. № 53151/2010 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на Ф. за спиране на основание чл. 524 ГПК на изп. д. № 11466/2005 г. по описа на ДСИ при СРС, 2-по, отд. 6-ти уч. Съображенията за това са, че обжалваното определение не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като то не прегражда нито слага край на образувано съдебно производство. Изброяването в нормата на определенията, подлежащи на касационен контрол, е изчерпателно. От съдържанието й следва, че законът допуска обжалването пред ВКС само на тези определения на въззивната инстанция, с които се потвърждава определение на първоинстанционния съд, преграждащо развитието на производството. Това е способ за гарантиране триинстанционното производство по процесуалното право за защита чрез иск. Изводът е направен при точно прилагане на закона. Неоснователен е доводът, че определението попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Хипотезата има предвид актове на съда, някои от които са свързани с исковото производство, други които го приключват или имат собствен предмет и самостоятелни правни последици. В тази хипотеза попадат разпореждане за издаване на изпълнителен лист, за допускане изпълнението на съдебно решение или друг акт, издаден в друга държава членка ЕС. Определението, постановено по искане за спиране на въвод, направено от трето лице, заварено в имота, има обезпечителен характер, целящ да осигури възможност на третото лице да установи по исков ред, че е носител на противопоставими на взискателя права по отношение на същия имот. То не попада в предметния обхват на нормата. При проверка на определението не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.