Определение № 10151 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби против определение № 4448 от 20.05.2026 г., постановено от Административен съд – Бургас, XII състав, по адм.д. № 998/2026 г. Първата жалба е подадена от директора на Регистрационно - приемателен център /РПЦ/ - Баня при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез юрисконсулт З. Топалов, против определението, в частта му с, която съдът е разпоредил изпращане на молбата на В. Н. на председателя на ДАБ за произнасяне по същество. Според жалбоподателя установяването на основанието по чл. 159, т. 1 АПК е налагало единствено оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Поддържа, че първостепенният съд не е следвало да разглежда въпроси за наличието на висящо административно производство, компетентността на административния орган или задължението му да се произнесе. В частната жалба се изтъква, че съдът е достигнал до вътрешно противоречив резултат, защото не е отменил административен акт, не е установил отказ или незаконосъобразно бездействие и не е постановил решение по същество, следователно не са били налице основанията да постанови съдебен акт с последиците на уважаване на жалбата и връщане преписката за ново произнасяне. Претендира отмяна на обжалваното определение в частта, с която съдът е разпоредил изпращане на молба вх. № РПЦБ-01-20/23.04.2026 г. на председателя на ДАБ за произнасяне. Втората частна жалба е предявена от В. Н., гражданин на Украйна, със съгласието на неговата майка и законен представител Я. Н., чрез упълномощен адвокат Д. Танчев. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно поради противоречие с чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 159, т. 1 АПК, както и с чл. 17, ал. 1 и 2 на Директива 2001/55/ЕО. Поддържа, че писмо с изх. № РПЦБ-01-203/23.04.2026 г. представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, защото поражда непосредствени правни последици. Според него с писмото ДАБ е отказала да разгледа молбата му в производството, образувано с нейното подаване по реда на чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, и засяга възможността му да получи международна закрила независимо от временната закрила, с която се ползва. Счита, че липсата на изрично волеизявление за прекратяване на административното производство по подадената молба с вх. № РПЦБ-01-202/23.04.2026 г. не променя правния ефект на писмото. Позовава се на решение на СЕС по дело C-195/25, Framholm, от което извежда задължението на административния орган за индивидуална проверка дали отговаря на условията за предоставяне статут на бежанец или за субсидиарна закрила. Подробно обосновава правния си интерес с възможността да получи хуманитарен статут още при действието на временната закрила. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, със законните от това последици. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния законен срок, предвиден в чл. 230 АПК. Разгледани по същество, частната жалба на директора на РПЦ - Баня при ДАБ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА относно разпореденото изпращане на сезиращата молба, но не по изложените в нея съображения, а частната жалба на В. Н. е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение № 448 от 20.05.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на В. Н., със съгласието на неговата майка и законен представител Я. Н., против писмо изх.№ РПЦБ-01-203/23.04.2026 г. на Държавна агенция за бежанците към МС - отказ за разглеждане на молба за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ и прекратяване на производството за международна закрила; изпратена е молба вх. № РПЦБ-01-202/23.04.2026 г., подадена от В. Н., със съгласието на неговата майка и законен представител Я. Н., чрез Териториално поделение на ДАБ-МС с. Баня, община Нова Загора до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за издаване на решение, с което да му бъде предоставен хуманитарен статут в Република България на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във вр. с чл. 2, б. „е“ от Директива 2011/95/ЕС, на нейния адресат - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за произнасяне; производството по адм. дело № 998/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас е прекратено. За да достигне до този резултат решаващият състав на административния съд е приел, че с оспорения акт не се засягат законни интереси на жалбоподателя, тъй като с него не е извършена проверка по допустимостта на подадената молба за предоставяне на хуманитарен статут, нито е разгледана по същество, а е указан редът, по който същата ще бъде разгледана. Според съда, на съдебен контрол би подлежал евентуален краен акт, с който приключва производството по подаденото искане и той следва да бъде издаден от председателя на ДАБ. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че процесното писмо не може да бъде възприето и като отказ да бъде разгледана молбата, тъй като в него не се съдържа властническо волеизявление по искането, а само е отложено във времето произнасянето във връзка с това искане. Изложени са съображения, че отлагането е направено във връзка с предвиденото и в ЗУБ, и в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г., че временният статут не е пречка да бъде поискана международна закрила, но това трябва да се случи след изтичане срока на временната закрила /чл. 17, т. 2 от Директивата/. Първоинстанционният съд е приел, че това условие е обяснено с писмото на потърсилия закрила чужденец и му е указано какви действия следва да предприеме в последствие, за да бъде разгледана молбата му. Независимо от изложеното, съдът е счел, че молбата е подадена до председателя на ДАБ чрез териториално ѝ поделение, а не до директора на РПЦ- Баня и след като молителят изрично е посочил административния орган, който да се произнесе по искането му, само този орган може да прецени компетентен ли е да стори това или не. Поради това и с оглед процесуална икономия, съдът е изпратил молбата на нейния адресат за произнасяне. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно постановено. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че на 23.04.2026 г. В. Н., гражданин на Украйна, със съгласието на неговата майка и законен представител Я. Н., е подал чрез Териториално поделение /ТП/ на ДАБ - с. Баня, община Нова Загора, до председателя на ДАБ молба вх. № РПЦБ-01-202. С тази молба е поискал да му бъде предоставен хуманитарен статут в Република България на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 2, б. „е“ от Директива 2011/95/ЕС, като се е позовал на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-195/25 /Framholm/. На същата дата директорът на РПЦ – с. Баня е изпратил на жалбоподателя писмо с изх. № РПЦБ-01-203/23.04.2026 г., в което е посочено, че подадената молба за международна закрила е получена и заведена в ДАБ, че жалбоподателят е лице, ползващо се с временна закрила, както и че съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ лицата с временна закрила се регистрират като кандидати за международна закрила след прекратяване на временната закрила. В писмото е изложено още, че ако след изтичането на временната закрила жалбоподателят желае да бъде регистриран като кандидат за международна закрила, следва да потвърди молбата си пред служител на ДАБ, след което ще бъдат предприети последващи действия в съответствие със закона. В случая е безспорно, че предоставената на жалбоподателя временна закрила е с определен срок до 04.03.2027 г., съгласно решение на Министерския съвет № 190 от 17.02.2026 г. Спорният по делото въпрос е дали така обективираното в писмо с изх. № РПЦБ-01-203/23.04.2026 г. волеизявление представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, или има единствено уведомителен характер. Настоящата касационна инстанция намира, че за разрешаването на този въпрос е определящо съдържанието на акта и неговото правно действие, а не наименованието му или формата, в която е обективиран. От съдържанието на оспореното писмо е видно, че то не се изчерпва с уведомяване на жалбоподателя за обстоятелството, че се ползва с временна закрила, нито само разяснява приложимата правна уредба /националното и общностното право/. С него административният орган изрично е посочил, че след изтичането на временната закрила и след потвърждаване на молбата от страна на заявителя ще бъдат предприети последващи действия по закон. По този начин органът е обвързал продължаването на разглеждането на вече подадената молба с настъпването на бъдещо обстоятелство – изтичане срока на временната закрила, както и с допълнително действие на заявителя, каквото е потвърждаването на вече депозираната молба. Непосредственият ефект от това волеизявление на органа е, че към момента на неговото извършване разглеждането на молбата не продължава. Поради това, когато от съдържанието на писмото следва, че производството по подадената молба ще продължи едва след изтичането на временната закрила и след потвърждаване на молбата, непосредствената последица е спиране на разглеждането на молбата /в този смисъл определение № 9627 от 06.10.2026 г., постановено по адм.д. № 8621/2026 г. и определение № 5718 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4660/2026 г., и двете на ВАС, четвърто отделение/. При това положение оспореното писмо засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателя и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Следователно неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу него е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Въпросът дали наличието на временна закрила изключва възможността за подаване и разглеждане на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 2, б. „е“ от Директива 2011/95/ЕС не следва да бъде разрешаван по същество в настоящото производство. Предмет на настоящото касационно производство е правилността на определението, с което първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо не подлежи на съдебен контрол. След като този извод е неправилен, делото следва да бъде върнато на административния съд за извършване на дължимата проверка за законосъобразност на акта. При новото разглеждане решаващият съдебен състав следва да извърши служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, в това число и относно компетентността на издателя на оспореното писмо. Отделно от това, при новото разглеждане на делото следва да бъде съобразено и решение от 20.11.2025 г. на СЕС по дело C-195/25, Framholm, в което Съдът е приел, че разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО относно временната закрила не допускат държава членка да отхвърли молба за международна закрила, доколкото с нея се иска предоставяне на субсидиарна закрила, единствено поради това, че кандидатът се ползва с временна закрила. Прието е също, че чл. 18 от Директива 2011/95/ЕС и чл. 33 от Директива 2013/32/ЕС имат директен ефект при посочените в решението предпоставки. Следователно значението на правото на Европейския съюз и на решение Framholm за конкретното административно производство следва да бъде преценено от първоинстанционния съд при разглеждането на жалбата по същество. Това е въпрос на законосъобразност на оспорения акт, а не на процесуалната допустимост на жалбата. Всичко изложено обосновава основателността на предявената от В. Н. частна жалба. Подадената от директора РПЦ - Баня при ДАБ жалба е основателна в частта, с която се оспорва разпореденото от първоинстанционния съд изпращане на молба вх. № РПЦБ-01-202/23.04.2026 г. на председателя на ДАБ за издаване на решение, с което да бъде предоставен хуманитарен статут на В. Н.. След като е преценен като неправилен изводът на първостепенния съд, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и производството по жалбата не е следвало да бъде прекратявано, то разпореденото изпращане на молбата, при това с указания за предоставяне на поискания от заявителя статут, не може да бъде оставено в сила като законосъобразно. Касае се за самостоятелно действие, постановено в рамките на прекратеното от първоинстанционния съд производство, предприето въз основа на извода, че оспореното писмо не подлежи на съдебен контрол и че производството следва да бъде прекратено. Чл. 173, ал. 2 АПК урежда изпращането на преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона като правомощие при установена нищожност или отмяна на административния акт, когато въпросът не следва да бъде решен от съда по същество. В случая съдът не може да постанови такава последица, без преди това да е извършил необходимата проверка за законосъобразност на административния акт. При това частната жалба на директора РПЦ - Баня при ДАБ е основателна в тази част, но не по съображенията, че жалбата на В. Н. срещу оспореното писмо е недопустима. Последната е процесуално допустима, а допуснатото от първоинстанционния съд нарушение се състои в неправилното прекратяване на производството и в постановяването на допълнително процесуално действие, без преди това да бъде извършен дължимият съдебен контрол върху оспорения административен акт. Поради това, първоинстанционният съд, като е дал указание председателят на ДАБ да предостави хуманитарен статут, независимо от временната закрила, от която се ползва молителя, той е предрешил въпрос, който не е разгледал по същество. Това е така, защото признаването на правото на достъп до процедурата съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС не означава, че са били установени всички предпоставки за издаването на положително решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, а делото да бъде върнато на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на В. Н..