Определение № 256 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 11.02.2010г. по гр.д. №251 /2010г., с което Върховният касационен съд е върнал частната жалба на Х. Х. А. срещу определение от 27.10.2009г. по гр.д. №513/2009г. по описа на ВКС-ІV-то г.о. Жалбоподателят Х. Х. А. поддържа, че обжалваноторазпореждане е неправилно и моли да бъде отменено, като часната му жалба бъде разгледана по същество. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Върховният касационен съд е върнал частната жалба на Х. Х. А. срещу определение от 27.10.2009г. по гр.д. №513/2009г. по описа на ВКС-ІV-то г.о. Съдът е констатирал, че същото е недопустима, тъй като определението на ВКС, което е обжалвано с нея, е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че с обжалваното разпореждане на ВКС правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, при наличие на които частната жалба на Х. Х. А. определение от 27.10.2009г. по гр.д. №513/2009г. по описа на ВКС-ІV-то г.о би могла да бъде разгледана от ВКС по същество. С постановеното определение от състав на ВКС не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от кръга на изрично посочените като подлежащи на обжалване пред друг състав на ВКС. Постановеното от определение няма характер и на прекратително такова, което да подлежи на касационен контрол, поради което с обжалваното разпореждае правилно е върната подадената частна жалба срещу същото. Ето защо разпореждането за връщането й следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът