Решение № 244 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2010 г.

Решение № 244 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Р. Д., М. Л. Д., Д. П. Н. и М. К. Н. чрез пълномощник адв. И. С. от САК срещу решение № 100 от 15.03.2010 г. по в. гр. дело № 101/10 г. на Окръжен съд - Русе. С определение № 179 от 4.02.2011 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос относно приложното поле на чл. 33, ал. 2 ЗС спрямо дарението. На въпроса е отговорено с решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. дело № 621/09 г. на IV г. о., постановено по аналогичен казус по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Когато съсобственик на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като с него не се постига забранен от закона резултат. Правото на изкупуване от съсобственика не възниква при валидност на дарението предвид обстоятелството, че последващата продажба е извършена между съсобственици. Съгласно ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона, дадени в решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е прогласил на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД като сключен в заобикаляне на закона нищожността на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт № 177/2004 г., по силата на който Д. Р. Д. и съпругата му М. Л. Д. даряват на М. К. Н. 5% от следния свой недвижим имот: 155/424 ид. части от дворно място по скица с площ 433 кв. м, представляващо ПИ № 1471 в кв. 269 по кадастралния план на [населено място], ведно с 1/2 ид. ч. от построената в него полумасивна жилищна сграда с площ от 103 кв. м, 1/2 ид. ч. от паянтова жилищна сграда, построена върху 30 кв. м, 1/2 ид. ч. от вътрешна тоалетна, намиращата в паянтовата жилищна сграда, целият имот преустроен и представляващ съгласно разрешение за ползване търговски обект - ресторант с лятна градина. Със същото решение е постановено изкупуването на основание чл. 33, ал. 2 ЗС на 95 % от 155/424 ид. части от описания недвижим имот, предмет на нот. акт № 178/2004 г. Установено е, че Д. първоначално са прехвърлили незначителна част от имота - 5% от своя дял на трето лице - М. Н. и веднага след това на същия ден, при същия нотариус са продали останалата част в размер на 95% от своя дял на същото лице, поради което е направен извод, че действителната цел на прехвърлителите не е била надаряването на Н., а да й продадат своята част от съсобствения с К. М. имот, като се избегнат ограниченията по чл. 33, ал. 1 ЗС. Изложени са съображения, че неприсъственото решение № 81/5.06.08 г. по гр. дело № 1159/08 г. на Р., с което е признато за установено между Д. и М. Д. от една страна и М. Н. от друга, че договорът за продажба, сключен между тях с нот. акт № 178/04 г. за процесните 95 % ид. части от дела на Д. е нищожен поради привидност на сделката, прикриваща дарение, няма сила на пресъдено нещо спрямо К. М., тъй като не е бил страна по това дело. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от ответниците по делото се поддържа, че в противоречие със закона и събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че договорът за дарение от 22.04.04 г., сключен между Д. Д. и М. Д. от една страна и от друга - М. Н. е нищожен с цел заобикаляне на закона. Позовават се влязло в сила решение № 81 от 5.06.08 г. по гр. дело № 1159/08 г., с което е прието, че последвалият договор за продажба между същите страни, обективиран в нот. акт № 178/2204 г., не е договор за продажба, а договор за дарение, към който не е относима разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Ответникът по касационната жалба К. И. М. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е основателна. Искът с правно основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС за прогласяване нищожност на дарението, извършено с нот. акт № 177/2004 г. е неоснователен - дори и целящо да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат. Резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е регламентирано с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, то е преобразуващо субективно материално право, признато на закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън съсобствеността. Това право може да се защити и реализира чрез специално уредения иск по чл. 33 ЗС, какъвто в случая е предявен. С оглед данните по делото, че договорът за дарение по нот. акт № 177/2004 г. е валиден и е произвел вещноправния си ефект ответниците са били съсобственици на имота към извършване на разпореждането по нот. акт № 178/2004 г. и за продавачите съсобственици не е съществувало задължението да предложат съсобствените ид. части от имота за изкупуване на другия съсобственик - К. М.. Право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не е възникнало, поради което предявеният иск на това основание не може да бъде уважен. Що се касае до влязлото в сила неприсъствено решение № 81 от 5.06.08 г. по гр. дело № 1159/08 г. на Русенския районен съд, с което е разкрита симулативност на покупко-продажбата по нот. акт № 178/04 г., правилен е изводът на въззивния съд, че силата на пресъдено нещо не се разпростира по отношение на К. М., тъй като не е бил страна по него. В настоящото производство иск за прогласяне нищожност на сделката поради разкриване на симулация не е предявен. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293 ГПК вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на жалбоподателите деловодни разноски съгласно представения списък в размер на 155.86 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.