Определение № 1637 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 895/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Г. В., чрез адв. С. Б. срещу определение № 170 от 24.01.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 22/2024г. по описа на Софийски апелативен съд. С последния съдебен акт е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от жалбоподателката срещу разпореждане № 24662 от 14.11.2023г. по гр.д. № 6813/2021г. по описа на СГС, 7-ми брачен състав, в частта, с която по молба на молителката е постановен отказ да се издаде препис от съдебен протокол от проведено по делото открито съдебно заседание, което се съхранява в отделен том. Частната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на определението, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите в обосновка на оплакванията са, че неправилно и необосновано САС е приел, че частната жалба няма допустим предмет. СГС е постановил отказ за издаване на преписи от съдебните протоколи и достъп на жалбоподателката до проведените открити съдебни заседания в производство по чл. 105 от СК, които се съхраняват в отделен том. Протоколът, в който е изслушана биологичната майка на молителката в това производство се съхранява в отделен том и именно за този протокол е постановен отказ за издаване на препис от СГС. В качеството й на молител в развилото се по реда на чл. 105 от СК производство, което е приключило с позитивен за нея акт – предоставена е информация на молителката, в качеството й на осиновено лице за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на препис от материалите по гр.д. № 8130/1977г. на СНС с предмет допускане на пълно осиновяване, поради което счита, че не съществува защитена от закона тайна за рождения произход на осиновената. Отправя в тази връзка искане обжалваното определение да се отмени и да се разпореди издаването на преписи от съдебните протоколи, съхраняващи се в отделен том. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от Апелативна прокуратура - София. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. Частната жалба е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК съдебен акт – определение преграждащо закрепеното в чл. 77, ал. 2 вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ПАС право на страната на достъп и получаване на информация по дело, по което Л. Г. В. е страна. Установено е по делото, че с решение на СГС от 03.02.2023г. на основание чл. 105 от СК е предоставена на Л. Г. В. информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп и издаване на препис от материалите по гр.д. № 8130/1977г. на СНС, по което е допуснато пълното й осиновяване. С молба от същата дата молителката сезирала съда с искане да й бъдат предоставени всички протоколи от проведени съдебни заседания по делото, включително и от том II. С обжалваното пред САС разпореждане от 14.11.2023г., СГС разпоредил да се предоставят на молителката исканите преписи от протоколи, с изключение на тези, които се съхраняват в отделен том. Въззивният съд, за да остави без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане приел, че съобразно текста на разпореждането на молителката не е отказан достъп до материали и документи по делото, поради което за частната жалбоподателка не е налице правен интерес от обжалване на разпореждането на СГС от 08.11.2023г. Наред с това посочил, че частната жалба е недопустима и като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Предмет на обжалване пред въззивния съд е било разпореждане на съдията докладчик по чл. 78, ал. 3 от ПАС по гр.д. 6813/2021г. по описа на СГС, с което писмено заявление на страна по делото за издаване на препис от протокол от проведено съдебно заседание в производство по чл. 105 от СК, съхраняващ се в отделен том е оставено без уважение. Субективното право на страните на достъп до информацията по съдебно дело и на получаване на преписи от приложените към делата книжа, произтича от предвиденото чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ПАС. Съдебният акт, с който това право не се удовлетворява има преграждащ характер доколкото засяга по отрицателен начин правото на достъп до информация на страна по делото по чл. 77, ал. 2 вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ПАС. Неправилно в тази връзка в обжалваното определение Софийски апелативен съд е възприел текста на обжалваното разпореждане като изцяло удовлетворително за молителката и е приел, че последната е лишена от правен интерес от обжалване на позитивното за нея разпореждане на СГС. Видно от съдържанието на разпореждането по чл. 78, ал. 3 от ПАС на Софийски градски съд по писмено заявление на молителката е постановен отказ за издаване на препис от протокол от съдебно заседание по делото, който се съхранява в отделен том. Отказът не е мотивиран. Същият засяга неблагоприятно субективното право на молителката, като страна по делото да получи достъп и информация относно приложени към делото книжа именно в качеството й на страна по конкретното дело. В този смисъл разпореждането в отхвърлителната му част като преграждащо правото на достъп до информация на страна по делото е подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а с оглед неблагоприятния характер на това произнасяне, за страната е налице правен интерес от предприетото обжалване. Следователно частната жалба, с която въззивният съд е бил сезиран е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение, с което частната жалба срещу разпореждането на СГС е оставена без разглеждане е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила уреждащи процесуалната допустимост на частните жалби и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд с указания за произнасяне по същество на частната жалба, при което се отчете охранителния характер на развилото се пред СГС производство /по съдействие на упражненото право на достъп до информацията по съдебното дело – чл. 2, пр. 2 от ГПК, развиващо се по общите правила в Глава 49 от ГПК/, при което преценката е конкретна и е задължение на съда да следи за легитимния интерес на лицата, в т.ч. и този на третите лица и за съблюдаване на необходимия баланс между личния и чуждия личен и обществен интерес. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,