Решение № 15 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009 г.

Решение № 15 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 9 от 06.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1069 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 920/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 121 от 2006 г., предявен от М. П. Т., И. И. П. и З. П. И., всички от [населено място], В. област против К. С. К. от [населено място] и [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: подлежи ли на разваляне сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предаде дължимото в хода на производството по делото, явяващ от значение за развитието на правото с оглед точното тълкуване на съдебната практика по приложението на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД. По изведения материалноправен въпрос по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл. 95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Заявяването на готовност за изпълнение за плащане на продажната цена на прехвърления имот, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде цената за пазене, не съставлява изпълнение, поради което договорът за продажба подлежи на разваляне при условията на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че с пълномощно рег. № 10129 от 27.07.2006 г., ищците са упълномощили ответника лично и в качеството му на управител на [фирма], да извършва разпоредителни действия с имотите им - ниви от около 10 дка в землището на [населено място] както намери за добре, при каквито условия намери за добре и с когото намери са добре, както и да договаря сам със себе си. С договор от 07.09.2006 г., обективиран в нот. акт № 121, дело № 991 от 2006 г. ответникът К. С. К., в качеството си на пълномощник на ищците е продал на представляваното от него еднолично дружество с ограничена отговорност [фирма] нивите в землището на [населено място] за сумата 10000 лева, декларирайки, че цената е платена напълно и в брой при подписване на договора и получена от пълномощника. Продажната цена не е била платина на продавачите, вкл. до приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция. Прието е, че искът за разваляне на прехвърлителната сделка поради неплащане на продажната цена на имота е неоснователен, тъй като съгласно нотариалния акт цената на имота е заплатена от купувача на пълномощника, а изпълнението на пълномощника по отчетната сделка с упълномощилите го лица е въпрос неотносим към задълженията на купувача. В касационната жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд, подадена от М. П. Т., И. И. П. и З. П. И. се поддържа, че изводът за неоснователност на претенцията за разваляне на договора е неправилен, тъй като продавачите не са получили продажната цена, дължима от купувача на имота, договарял сам със себе си. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира въведените в касационна жалба оплаквания за основателни. С пълномощно рег. № 10129 от 27.07.2006 г., ищците са упълномощили ответника лично и в качеството му на управител на [фирма] да извършва разпоредителни действия с имотите им както намери за добре, при каквито условия намери за добре и с когото намери са добре, както и да договаря сам със себе си, но липсва упълномощаване за получаване на продажната цена. С плащането на цената на лице, което не е овластено да я получи, длъжникът [фирма] не се е освободил от задължението си спрямо кредитора, продавач на имота. Неплащането на продажната цена е основание за разваляне на договора, поради което предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен. Независимо от изложеното, дори и при надлежно пълномощно за получаване на цената, ответникът К. С. К. не дължи отчет по договор за мандат, а плащане на продажната цена на имота, тъй като длъжникът [фирма] е представлявано от него лице - когато пълномощникът е овластен да получи цената от трето лице и той я е получил в качеството си представител на кредитора, то кредиторът има иск за отчет, но в случаите, когато пълномощникът не е упълномощен да получи цената или е длъжник самият той или представлявано от него лице, продавачът има вземане за цената. Длъжникът не се е освободил от задължението си и със заявената готовност за плащане на продажната цена на прехвърления имот в хода на производството по делото, тъй като цената не е платена на кредитора, нито предадена за пазене, съобразно чл. 95 ЗЗД. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторите, ищци по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на производството съдебни разноски общо в размер на 2493 лева, в т. ч. 93 лева държавни такси и 2400 лева, съставляващи изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 08.08.2008 г. и 03.07.2009 г. с адвокат Б. Ц. от В. адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение