Определение № 4454 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 200, ал. 2 и чл. 56, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Амфора турс" ЕООД и "Пиксар инвест" ЕООД, двете със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуалния им представител адвокат С. Златев, срещу определение № 13494/12.12.2024 г. постановено по адм. дело № 2572/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, 29-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на двете дружества, против заповед № РД-24-7713-4/08.10.2024 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна. С атакувания пред първата инстанция акт е прекратено административното производство, образувано и движено по подадени от двете юридически лица, молби за закупуване на имот, обосновани с твърдения, че имотът представлява частна държавна собственост, а те имат качеството на съсобственици на законно построена в него сграда. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и се претендира отмяната му, заедно с постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отменена атакуваната заповед на областен управител. Ответникът по частната жалба - областен управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Георгиев изразява становище за неоснователността й, изтъквайки, че имотът, чието закупуване се иска, е изключителна държавна собственост, като част от крайбрежната плажна ивица, поради което и не може да бъде обект на разпореждане, а отделно от това, по преписката няма представено удостоверение, издадено от общинската администрация, за поделяемостта на имота. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните приема, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК от надлежни страни, е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по следните съображения: Производството по адм. дело № 2572/2024 г. на Административен съд-Варна е образувано по жалбата на "Амфора турс" ЕООД и "Пиксар инвест" ЕООД, подадена чрез процесуалния им представител адвокат С. Златев, срещу заповед № РД-24-7713-4/08.10.2024 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е прекратено производството по молбите на двете търговски дружества, подадени съответно на 19.01.2021 г. /от първото от тях/ и на 19.04.2021 г. /от двете заедно в качеството им на съсобственици/, за закупуването на припадащите им се идеални части от недвижим имот с площ от 638кв.м, находящ се в гр. Варна, район "Приморски", к.к. "Чайка", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2573.270 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/10.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № 18-10957/08.08.2014 г. на началника СГКК-гр. Варна, за който има съставен Акт за държавна собственост /частна/ № 8860/13.05.2015 г. Обосновано и правилно съдът приема, че молбите, по които се е движило административното производство са подадени при условията на чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, във връзка с чл. 84, ал. 1 ППЗДС - за закупуването на поземлен имот с горепосочените индивидуализиращи признаци, за който се твърди, че представлява частна държавна собственост и включва законно построена в него сграда-ресторант, съсобственост на двете търговски дружества. В тази връзка е отчетено, че от административния орган са посочени две фактически основания за прекратяване на инициираното от жалбоподателите административно производство, първото от които е, че имотът представлява изключителна държавна собственост според чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и поради това е изключен от кръга на имотите, с които Държавата може да се разпорежда съгласно залегналата в чл. 7, ал. 1 ЗДС изрична забрана, а второто - че във връзка с предоставената им от областния управител възможност за попълване на преписката с изискуемото по смисъла на чл. 84, ал. 3, т. 6 ППЗДС удостоверение, подателите на искането за закупуване не са представили такова удостоверение. Съдът подробно е обсъдил последното обстоятелство - липсата на удостоверение, установяващо поделяемостта на имота, приемайки, че и само на това основание атакуваната заповед на областен управител за прекратяване на административното производство при условията на чл. 56, ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. 2 АПК, следва да бъде приета за законосъобразна. В подкрепа на така направения извод е отбелязано, че от административния орган с писмо от 02.02.2024 г., са дадени указания на основание чл. 30, ал. 2 АПК жалбоподателите да представят удостоверение за поделяемостта на поземления имот. При това, с молба от 28.02.2024 г. на двете дружества е представено удостоверение № АУ012856ВН-002ВН/13.02.2024 г., в което /също, както и в предходно представено по преписката удостоверение № АУ025864ВН-001ВН/19.03.2021 г., издадено от началник отдел "Кадастър и регулация" при Община Варна/, е удостоверено, че поделяемостта на имота следва да се докаже чрез изработването на подробен устройствен план при спазване нормите на ЗУТ и Специфичните правила и нормативи към ОУП на гр. Варна. С оглед съдържанието на удостоверенията, издадени от съответната общинска администрация, съдът е приел, че те не съдържат данни за поделяемостта на имота, а оттам - че макар и представени, не установяват изпълнение на изискването по чл. 84, ал. 3, т. 6 ППЗДС. По отношение на мотива на областния управител, основаващ се на публичния характер на собствеността на имота, а оттам - че последният е изключен от кръга на имотите, с които държавата може да се разпорежда, административният съд правилно е приел, че същият би бил от значение, но като аргумент в подкрепа на евентуален бъдещ отказ по процесните искания за закупуване, и е неотносим към преценката на допустимостта им, поради което не дължи обсъждане на този въпрос в рамките на преценката си относно законосъобразността на обжалвания акт на областния управител. Настоящият състав на ВАС счита, че установеното по делото от фактическа страна не обосновава направения от първата инстанция краен извод за неоснователността на подадената пред нея жалба. Между страните липсва спор, че дружествата-жалбоподатели по делото на АС-Варна, в т.ч. във връзка с дадени им от административния орган изрични указания за отстраняване на нередовности по подаденото искане, са депозирали удостоверение от 13.02.2024 г. относно поделяемостта на имота, издадено от административен орган при Община-Варна, в което /също като в представеното по-рано по преписката удостоверение от 19.03.2021 г./ изрично е посочено, че поделяемостта на имота следва да се докаже чрез изработването на подробен устройствен план. Тези данни, според настоящия касационен състав препятстват възможността да се приеме, че страните в административното производство не са изпълнили дадените им от областния управител указания за представяне на документ по смисъла на чл. 84, ал. 3, т. 6 ППЗДС, а оттам и че са били налице предпоставките по чл. 30, ал. 2 АПК /неизпълнение на дадени от орган указания за отстраняване на недостатъци по подадено искане в указания срок/, обосноваващи прекратяване на административното производство при условията на чл. 56, ал. 2 АПК. Несъмнено, текстът на чл. 84, ал. 3, т. 6 ППЗДС налага към молба по смисъла на чл. 84, ал. 1 ППЗДС да бъде приложено удостоверение, издадено от съответната общинска администрация, но "относно поделяемостта на имота", а не както твърди ответникът в настоящото производство, съответно - както възприема административния съд в мотивите на определението си - на удостоверение, установяващо, че имотът е поделяем. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в текста на чл. 85, ал. 2 ППЗДС, според който в случаите, в които имотът, върху който е изградена сградата е поделяем, областният управител дължи да предприеме действия по разделянето му и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 ЗДС, но само след разделянето на имота с влязъл в сила ПУП. Цитираната норма сочи именно, че залегналото в чл. 84, ал. 3, т. 6 ППЗДС изискване за представяне на документ "относно поделяемостта на имота", издаден от съответната община, в случая е изпълнено, а оттам - че не е било налице основание за прекратяването на административното производство, необосновано прието за доказано от първата инстанция. Независимо от изложеното по горе, следва да се подчертае, че настоящият състав споделя становището, застъпено в мотивите на обжалвания съдебен акт, че обстоятелството дали имотът е частна или публична общинска собственост е въпрос по основателността, а не по допустимостта на подадените искания за закупуване, тъй като отговорът му е от значение за осъществяване на дължимата от административния орган преценка, налице ли са всички кумулативно дадени условия за закупуване без търг на държавен имот при условията на чл. 44, ал. 3 ЗДС, във връзка с чл. 84 и сл. ППЗДС. Едно от тези условия е имотът да има характера на частна държавна собственост, тъй като даден отрицателен отговор на въпроса може ли държавата да се разпорежда с имота, с оглед приложимостта на забраната по чл. 7, ал. 1 ЗДС за разпореждане с имоти - публична държавна собственост, в т.ч. с имоти, определени за изключителна държавна собственост /в кръга на които областния управител твърди, че попада процесния имот по силата на чл. 18 от Конституцията на РБ, съответно - на чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие/, предпоставя отказ по искане за закупуването му, а не прекратяване на образуваното по такова искане, административно производство. Също така, противно на доводите, поддържани в частната жалба, от компетентността на сезирания с искането решаващ орган, а след това - на съда, във връзка с подадена жалба срещу евентуален бъдещ отказ, е да определи в тези случаи характера на собствеността /публична или частна/ на имота, включително отчитайки правилото на чл. 114 ЗДС, изрично допускащо възможност за доказване на противното на обстоятелство, констатирано в надлежно съставен акт за държавна собственост. Предвид изложеното, правилно административният съд приема, че в случая дължи обсъждане единствено на въпроса налице ли е второто твърдяно от областния управител основание за прекратяване на административното производство, а именно - че искането не е придружено с всички изискуеми съгласно чл. 84, ал. 3 ППЗДС, документи и по-конкретно - с удостоверението, визирано в т. 6 от посочената разпоредба, относно поделяемостта на имота. Но доколкото направения в случая необоснован краен извод, че такова удостоверение не е представено не кореспондира с представените по делото доказателства и останалите фактически установявания на първата инстанция, определението на съда, с което е потвърдено прекратяването на производството, като незаконосъобразно следва да бъде отменено и наместо това - да бъде постановен нов акт по съществото на спора, образуван при условията на чл. 56, ал. 2, вр. чл. 200 АПК, с който атакуваната заповед на областния управител да бъде отменена, а преписката - върната на административния орган за продължаване на производството по заявленията на двете дружества-частни жалбоподатели в настоящото производство, при съобразяване на всички дадени с настоящото определение, задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение