Определение № 9189 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. Е. от гр. Ботевград, чрез пълномощника адвокат В. Велчев, против определение № 800/12.06.2026 г., постановено по адм. дело № 683/2026 г. по описа на Административен съд - София-област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата на В. П. Е. срещу разпореждане № Д–22-000-00-01918017/02.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - София–област, прекратено е производството по адм. дело № 683/2026 г. по описа на АССО и е изпратена преписката на ръководителя на ТП на НОИ – София-област за задължително произнасяне с решение по чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по жалба вх. № 1012–22–322/20.04.2026 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради което се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - директорът на ТП на НОИ София-област изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № Д–22-000-00- 01918017/02.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София-област е спряно производството по изплащане на парично обезщетение на В. П. Е. по болничен лист № 4102348, серия Е2025, считано от 02.04.2026 г.(неточно в мотивите на определението е посочена 2025 г.) Посочено е, че разпореждането е акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от Кодекса за социално осигуряване и е оспорено пред ръководителя на ТП на НОИ – София-област с жалба вх. № 1012–22–322/20.04.2026 г., като по нея не е налице произнасяне. Според съда мълчалив отказ не се реализира при упражняване на контролно-отменителни правомощия от съответния непосредствено по-горестоящ административен орган, както съгласно общата уредба по АПК, така и при прилагане на специалния КСО. Предвиденото с чл. 117, ал. 3 от КСО административно обжалване на разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и произнасянето с мотивирано решение на ръководителя на ТП на НОИ, съставляват абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване по чл. 118, ал. 1 от КСО, защото според него предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Предвид горното Административен съд - София-област е достигнал до извод, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК - актът не подлежи на оспорване пред съда. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Разпореждане № Д–22-000-00-01918017/02.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София–област, издадено на основание чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, задължително подлежи на обжалване пред ръководителя на ТП на НОИ – София-област на основание чл. 117, ал. 1 от КСО, а на съдебно обжалване подлежи решението на директора на ТП на НОИ - София-област. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Директорът има правомощия да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Именно постановеният от директора на ТП на НОИ - София-област изричен административен акт в конкретната хипотеза подлежи на съдебен контрол съгласно процесуалното правило на чл. 118, ал. 1 от КСО. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, мълчалив отказ може да има само при реализация на т.нар. оправомощаващи административноправни норми - когато административният акт се издава по молба на физически или юридически лица или на техни организации и се отнася до непроизнасяне в срок на административния орган, компетентен да издаде акта. Мълчаливият отказ се формира при непроизнасянето на административния орган в срок с оглед предоставеното му правомощие да издаде първичен административен акт, но не и в производството по чл. 118 от КСО относно административен контрол на същия. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО, защото според тази разпоредба предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Предвиденият в КСО ред за обжалване по чл. 117 и чл. 118 от КСО е специален и дерогира общите правила на АПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че в случая не е формиран мълчалив отказ, който да бъде годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, поради което жалбата до първоинстанционния съд като недопустима правилно е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство е прекратено. В този смисъл е и константната практика на ВАС, обективирана например в определение № 7984 от 14.07.2026 г. по адм. д. № 6260/2026 г., VІ отд., определение № 5846 от 29.05.2026 г. по адм. д. № 5027/2026 г., VІ отд., определение № 13615 от 16.12.2024 г. по адм. д. № 11698/2024 г., VІ отд., определение № 8207 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 6059/2020 г., VІ отд., и др. С цел пълнота следва да се посочи, че към отговора на частната жалба са представени доказателства, че след постановяване на оспореното определение административният орган се е произнесъл по подадената пред него жалба от В. Е. с вх. № 1012–22–322/20.04.2026 г., като решението му е обжалвано от нейна страна пред Административен съд - София-област. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение