Определение № 832 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1863/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 192/07.01.2026г., на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], чрез пълномощник адв.Г. Д., с искане за изменение в частта на разноските на постановеното по т.д. № 1863 по описа на ВКС за 2025г. определение № 3474/09.12.2025г. чрез допълнително присъждане на молителя на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба за размера над 1000лв. до претендирания размер от 2251,73 евро (4404,00лв.) С постъпилия в срок писмен отговор насрещната страна – Г. С. М. оспорва молбата, с правно основание чл.248 ГПК, като неоснователна. Съставът на ВКС, въз основа на поддържаното в молбата и отговора, и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Касационното производство е образувано по касационна жалба на Г. М. срещу въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционно решение, с което по предявения от „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], иск се признава за установено несъществуването в полза на Г. М. по отношение на длъжника М. П. на парично вземане за сумата 107 000лв. за извършени подобрения в недвижим имот, присъдено в полза на Г. М. с решение по воденото между Г. М. и М. П. гр.д.№ 861/2020г. на ОС - Благоевград. С определение № 3474/09.12.2025г. по т.д.№ 1863/2025г. на ВКС въззивното решение не е допуснато касационно обжалване и с оглед на този изход на спора в полза на ответника по касация са присъдени част от направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 511,29 евро (1000лв.), до който размер са редуцирани направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 251,73 евро (4 404,00 лв.) по релевираното в касационната жалба възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. При определяне на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в определение № 3474/09.12.2025г. по т.д.№ 1863/2025г. на ВКС е съобразено, че процесуалният представител на ответника по касация единствено е изготвил и подал отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание, по въпросите относно наличието на предпоставките за допускане на обжалване е налице задължителна съдебна практика, а в случая касаторът не е формулирал никакви конкретни въпроси и не е обосновал въведеното основание очевидна неправилност. Направен е извод, че съответни на тази фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., до който размер действително направените разноски от ответника по касация в размер на 4404лв. са редуцирани. Липсва основание за ревизиране на определението относно размера на дължимите на ответника по касация разноски за подаване на отговора, а доводите на молителя са неоснователни. Съгласно задължителното, на основание чл. 633 ГПК, като постановено по преюдициално запитване, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, определените с Наредба № 1/2004 г. на ВАС размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при определяне на възнаграждението. В този смисъл е формирана трайна практика на ВКС ( определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г., I т.о., о пределение № 931/21.03.2025г. по т.д. № 2282/2024г ., I т.о. и др.), която приема, че по релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004г. размери, а те могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Налице е трайна практика на ВКС, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т. н. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела, като основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерността на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради изложеното, молбата се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на ВКС: