Определение № 99 от 03.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5185083/07.12.2017 г.,наречена „касационна жалба”, подадена от С. В. Й. – Г., чрез пълномощника й адвокат Л. Г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила Определение № 3638/31.03.2016 г. по гр.д. № 53986/2014 г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено. Молителката твърди, че от полученото от нея писмо № РДЕ17-АПОД-74-1/24.10.2017 г. от Столична община, район „В.“ е узнала, че нейната молба за разрешаване на спора й с ответника Н. С. Х. касае незаконно преминаване през нейния имот, което било престъпление против частната собственост,и определя същото писмо като ново писмено доказателство и ново обстоятелство, с което не е могла да се снабди своевременно, за да опровергае становището на горепосоченото прекратително определение. Ответницата по молбата за отмяна Н. С. Х., в депозирания писмен отговор, чрез пълномощника й адвокат Д. Б., счита, че подадената молба за отмяна е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна,като се иска присъждане на разноски за настоящото производство. При проверка допустимостта на производството, ВКС, II г.о., констатира следното: С молбата, депозирана на 07.12.2017 г., се иска отмяна на влязлото в сила Определение № 3638/31.03.2016 г. по гр.д. № 53986/2014 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решаващите си мотиви, първоинстанционният съд е приел, че ищцата – настояща молителка, е предявила иск по чл. 109 ЗС срещу Н. С. Х. и А. Л. Х., който след справка се установява, че е починал на 19.09.2014 г. ,преди подаването на исковата молба, което сочи на липсата на надлежен ответник. Съдът е посочил,че претенцията срещу Н. Х., в частта относно искането за учредяване на право на преминаване, се разглежда по реда на чл. 192 ЗУТ,а от представените доказателства съдът е констатирал, че е налице хипотезата на чл. 299 ГПК поради влязло в сила решение относно процесното таванско помещение, с което е уважен предявеният от ищцата иск по чл. 108 ЗС и чието изпълнение ищцата може да поиска. С оглед на гореизложеното, съдът е прекратил производството по делото като недопустимо. Съгласно приетото с т.6 на Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по член 307 ГПК, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са сред посочените влезли в сила съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на гл. XXIV ГПК. Молбата за отмяна е насочена срещу прекратително определение,което е извън кръга на горепосоченото изключение, поради което същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото, на ответницата по молбата Н. С. Х., следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски за настоящото производство,в размер на 200 лв.,представляващи адвокатско възнаграждение за настоящото производство,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л. 14 по гр.д. №2362/2018 г. на ВКС, II ГО/. Водим от горното, състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд