Определение № 8025 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „ОСМ ОМЕГА“ ЕООД против Определение № 730 от 15.04.2026 г. на Административен съд – Кърджали по адм. д. № 29 по описа за 2026 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 242 от 21.11.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което е оставено без разглеждане, като недопустимо, искането, обективирано в заявление с вх. № ПВ-35/05.09.2025 г. на МОСВ, подадено от „ОСМ ОМЕГА“ ЕООД, за продължаване срока на действие на Разрешително № 02450015 от 15.12.2020 г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите, за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Студен кладенец“, с цел изземване на наносни отложения и с което решение е прекратено административното производство, образувано по същото заявление. Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на определението и съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуални си представител, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди допустимостта на частната жалба, наведените в нея доводи и възраженията на противната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата на „ОСМ ОМЕГА“ ЕООД, на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и във вр. с чл. 78, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/. Развил е съображения, че към датата на подаване от жалбоподателя „ОСМ ОМЕГА“ ЕООД на заявлението, по повод което е издадено оспореното в първоинстанционното производство Решение № 242 от 21.11.2025 г. на министъра на околната среда и водите, вече е издадено Решение № 157 от 20.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите, по подадено идентично заявление от „ОСМ ОМЕГА“ ЕООД. Първоинстанционният съд достига до правния извод, че второто по време заявление е недопустимо, на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване, т.е. налице е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на заявлението за издаването на съответния индивидуален административен акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. АС Кърджали приема още, че към датата на постановяване на Решение № 242 от 21.11.2025 г. на министъра на околната среда и водите е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни, т.е. вече е била налице и отрицателната предпоставка за допустимост на заявлението за издаването на съответния индивидуален административен акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. При установеното от фактическа страна съдът е отхвърлил жалбата. Определението е правилно. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 и т.2 АПК, част от предпоставките за допустимост на административното производство са липса на влязъл в сила административен акт между същите страни и при същия предмет и липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване и оспорване. При безспорно установените факти, както са изложени по-горе, към датата на подаване на искането, обективирано в заявление с вх. № ПВ-35/05.09.2025 г. е налице процесуална пречка по чл.27, ал.2, т. 2 АПК, а към датата на произнасяне на административния орган – процесуална пречка по чл.27, ал.2, т.1 АПК. Изложените в частната жалба доводи нямат отношение към спора. Недопустимо е разглеждането на възражения в настоящото производство срещу Решение № 157/2025 г. на МОСВ, което е влязло в сила. Косвен или инцидентен съдебен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влязъл в сила административен акт по повод оспорването на друг административен акт е недопустим пред административните съдилища. Твърденията на частния жалбоподател относно съдебното оспорване и влизането в сила на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2022-2027 г. са нетносими към настоящия процесуален спор. Те биха могли да бъдат обсъдени по същество, само при положение, че процесуалният спор бъде разрешен в полза на жалбоподателя, какъвто не е настоящият случай. Правилно съдът се е съсредоточил върху правния спор, възложен му за разглеждане, а именно относно допустимостта на производството по повторно подаденото заявление за продължаване срока на действие на Разрешително № 02450015 от 15.12.2020 г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите, за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Студен кладенец“, с цел изземване на наносни отложения. При наличие на висящо производство между същите страни и със същия предмет към датата на подаване на искането и на влязъл в сила административен акт между същите страни и със същото съдържание към датата на произнасянето, правилно съдът е счел оспореното решение за правилно. Определението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция споделя подробно развитите мотиви към него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховен административен съд, трето отделение