Определение № 5260 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр.чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по две процесуално допустими частни жалби срещу Определение № 13131 от 23.08.2024 г. по в.гр.д.№ 9636/2023 г. на Софийски градски съд, ІІ „г“ възз.гр.състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното определение е изменено постановеното по делото въззивно Решение № 2477 от 24.04.2024 г. по в.гр.д.№ 9636/2023 г. по описа на СГС, II „г“ възз.гр.състав, в частта за разноските, като на основание чл. 248 ГПК присъденото в полза на Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български патриархат, вписано в регистъра сдружение, е намалено от сумата 4 000 лв. на сумата 3 000 лв. Жалбоподателят Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български патриархат, сдружение с нестопанска цел, вписан в регистъра на сдруженията към Районния съд на Шарлотенбург – Германия под номер VR17000B, представляван от Западно- и Средноевропейския митрополит А. (със светско име Ж. К. М.), е подал писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Д. М. К., с който оспорва наличието на основание за намаляване на разноските за защита във въззивното производство. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Жалбоподателите С. А. Я. и Л. С. Я., чрез адвокат В. Д. В., са заявили искане разноските за защита на насрещната страна във въззивното производство да бъдат намалени от 3 000 лв. на 1 000 лв. Отговор на тази частна жалба е постъпил от Българска епархия в Западна и Средна Европа чрез адвокат Д. М. К.; заявено е становище, че жалбата е неоснователна и искане да бъде оставена без уважение. Предвид характера на обжалваното определение и разясненията по т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разглеждането на частните жалби не е обусловено от предварителното им селектиране при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. По съществото на жалбите, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивно Решение № 2477 от 24.04.2024 г. по в.гр.д.№ 9636/2023 г. на Софийски градски съд, ІІ „г“ възз.гр.състав, с оглед изхода от разглеждането на въззивната жалба на С. А. Я. и Л. С. Я., както и след прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е приел, че заплатеното от Българска епархия в Западна и Средна Европа възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 8 350 лв. е прекомерно, намалил го е до сумата 4 000 лв. и е присъдил тя да бъде заплатена от въззивниците на насрещната им страна. Последвало е подаването на молба по чл. 248 ГПК, в резултат от което с обжалваното Определение № 13131 от 23.08.2024 г. разноските за защита на Българска епархия в Западна и Средна Европа във въззивното производство допълнително са намалени от 4 000 лв. на 3 000 лв. Сезиран с настоящите частни жалби, съставът на ВКС приема, че действителната фактическа и правна сложност на спора при разглеждането му във въззивното производство надхвърля, но незначително, минималната за този вид дела. Разглеждането на спора е приключило в едно заседание; извън приемането на представените пред СРС, но неприети от него два документа, други действия по събиране на доказателства не са извършени. Същевременно предмет на разглеждане са три претенции с цена съответно в размер на 13 976,82 лв. за иска с правно основание чл. 42 ЗН, 1 334,72 лв. за първоначалния иск с правно основание чл. 124 ГПК и 4 267,30 лв. за иска на главно встъпилите лица. Цената на исковете е мотивирала прекратяването на производството по първоначално образуваното пред СГС, ГО, І-14 състав гр.д.№ 3785/2019 г., като тя е посочена в Определение № 260522 от 25.01.2022 г. и възражения по реда на чл. 70 ГПК не са постъпили; след приключване на първото заседание за разглеждане на делото такива възражения не подлежат на разглеждане. При тази цена на претенциите, минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, възлизат съответно на 1 657,91 лв. за иска по чл. 42 ЗН, 434 лв. за първоначалния иск по чл. 124 ГПК и 726,73 лв. по иска на главно встъпилите лица. Общият размер на минималните възнаграждения възлиза на 2 818,64 лв. Действително, с решение по дело С-438/22 на СЕС (което е задължително за всички национални съдилища) се постанови, че съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. В такава ситуация настоящият състав на съда намира, че размерите, следващи от Наредба № 1/2004 г. служат само за ориентир с оглед постигане на баланс между интересите на срещупоставените страни от достъп до правосъдие, но и осигуряване на качествена адвокатска защита при достойно възнаграждение на адвокатския труд. Отчитайки тези критерии, съставът на ВКС намира, че сумата 3 000 лв. е съответна на действителната фактическа и правна сложност и на защитения материален интерес, поради което и двете частни жалби се явяват неоснователни. Предвид естеството на настоящото производство – по чл. 248, ал. 3 ГПК, разноски не подлежат на присъждане на никоя от страните, независимо от (не)основателността на жалбите. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия