Определение № 12879 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. К. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против разпореждане № 4092/05.05.2025 г., постановено по вх. № 7141/28.04.2025 г. по адм. дело № 1424/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 215, т. 4 АПК е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. № 7927/01.04.2025 г., подадена против решение № 11143/18.12.2024 г., постановено по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на АС Пловдив, постановено в производство по чл. 213а АПК, е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. К. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – [населено място], подадена против решение № 11143/18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1424/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № Л-3033/28.06.2024 г. на Главния директор на ГДИН, с която е наредено да бъде преместен в затвора в [населено място]. За да стигне до този правен резултат, административният съд приел, че решението на съда е окончателно, поради което касационната жалба е недопустима като насочена против съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, т. 4 АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е констатирал, че касационна жалба с вх. № 7927/01.04.2025 г.е насочена против съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 във вр. чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2 АПК, поради и което правилно е оставена без разглеждане. Съгласно специалната процесуална норма на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража заповедите за преместване или отказът за преместване на лишените от свобода подлежат на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно. Тоест ЗИНЗС императивно въвежда едноинстанционност на съдебното производство по обжалване на тези заповедите на главния директор на ГДИН, поради и което подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима за разглеждане. Въз основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение