Определение № 3148 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, във вр. с чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Д. Р., подадена чрез адв. В. Петров, против определение № 127/03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 400/2025 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлено искането му по реда на чл. 161 от АПК за възстановяване на срока за оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2326 от 02.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, като се излагат съображения, че пропускането на срока за обжалване на Уведомителното писмо се дължи на обстоятелства, свързани с продължилото във времето тежко здравословно състояние на оспорващия, което не му е позволило да се справи адекватно с процедурата по връчване на индивидуалния административен акт. Сочи се още, че начинът, по който е било връчено процесното писмо, е въвел в заблуждение адресата и настоящ жалбоподател относно изчисляване на срока за подаване на жалбата до съда. По тези съображения моли определението, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за оспорване на административния акт, да бъде отменено, ведно със законните последици от това – възстановяване на срока за обжалване. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС - Монтана е приел, че в случая не е налице което и да е от предвидените в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК основания за възстановяване на срока за оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2326 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съдът е изложил съображения, че представените данни за влошено здравословно състояние на жалбоподателя не обосновават извод за наличие на особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба, които да са препятствали възможността му за оспорване в срок. Приложените епикризи се отнасят за периоди от време, предхождащи значително момента на връчване на индивидуалния административен акт, поради което и не могат да бъдат свързани с упражняването на правото на жалба срещу този акт. В допълнение съдът е посочил, че връчването на Уведомителното писмо е станало по заявения от самия жалбоподател начин – чрез индивидуалния му потребителски профил в Системата за електронни услуги (СЕУ), което изключва наличието на въвеждащо в заблуждение поведение от страна на администрацията. С тези мотиви АС - Монтана е отхвърлил искането по реда на чл. 161 от АПК за възстановяване на срока за обжалване, обективирано в частната жалба на Н. Д. Р. против определение № 1242/3012.2025 г. по адм. дело № 400/2025 г. по описа на съда, с което на основание чл. 159, т. 3 и т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2326 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и е прекратено производството по делото. Определението, предмет на настоящата частна жалба, е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за възстановяване на срока за обжалване по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба възстановяване на срока за оспорване се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. Обосновано и в съответствие с фактите по делото съдът е приел, че липсват доказателства, водещи до извод за извънредни обстоятелства, възникнали внезапно и неочаквано за жалбоподателя, които да са му попречили да упражни правото си на оспорване в законовия срок. Представените три броя епикризи свидетелстват за настъпило моментно влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя, довело до хоспитализацията му за кратки периоди от време през месец юни и месец юли на 2025 г., т.е. далеч преди момента на връчване на индивидуалния административен акт - 25.11.2025 г. Както правилно е посочил съдът, жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства, установяващи твърдяната от него фактическа невъзможност да упражни правото си на жалба поради особени непредвидени обстоятелства, дължащи се на здравословното му състояние в рамките на периода, в който е текъл срокът за обжалване на Уведомителното писмо – от 25.11.2025 г. до 09.12.2025 г. вкл. Законосъобразен е и изводът на съда относно липсата на поведение на администрацията, вследствие на което жалбоподателят да е бил въведен в заблуждение по отношение на срока за обжалване. Подобно поведение не се установява от доказателствата по делото, като в това отношение правилно първоинстанционният съд е отхвърлил оплакването на жалбоподателя досежно начина, по който му е бил съобщен издаденият административен акт. Последното е станало по надлежния ред, чрез съобщение в СЕУ в индивидуалния профил на жалбоподателя съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, който е и изрично заявеният от него ред за връчване на документи в административното производство – обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя, а изрично изявление в този смисъл се съдържа и в настоящата частна жалба. По тези съображения правилно и обосновано от фактическа и правна страна е заключението на административния съд, че в процесния казус не са налице материалноправните предпоставки по чл. 161, ал. 1 от АПК, които да налагат основателност на искането за възстановяване на срока за обжалване. Предвид горното определението на АС - Монтана е правилно и същото като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,