Определение № 5475 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. П. В. чрез адв. Паров срещу определение № 5386/17.02.2025 година по адм.д. № 7668/2024 година по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С последното е оставено без разглеждане искане на К. П. В., [ЕГН], чрез пълномощник - адв. С. Паров с правно основание чл. 70, ал. 2 т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за възобновяване на административно-наказателното производство (по електронен фиш от 11.11.2022 година) и отмяна на съдебно решение № 7167 от 22.11.2023г. по кнахд № 8560/2023г. на АССГ, XI касационен състав, с което е оставено в сила съдебно решение №3406/2023г. на Софийски Районен съд СРС, като производството КАНД № 7668/2024 г. по описа на Административен съд – София-град е прекратено. Релевира възражения за неправилност. АССГ немотивирано приел, че преклузивният срок по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН бил изтекъл към датата на подаване на искането за възобновяване – 23.07.2024 година. К. П. В. нямало на какво основание да е осведомен за производството по другия електронен фиш, издаден на П. Л. В.; нито К. В. бил страна в производството по адм.д. № 2982/2024 година по описа на АССГ, за да знае кога е било постановено решението по това дело. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото пред ВАС не са постъпвали възражения и други становища. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по искане на К. П. В., [ЕГН], чрез пълномощник - адв. С. Паров, с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН за възобновяване на административно-наказателното производство (по електронен фиш от 11.11.2022 година) и отмяна на съдебно решение № 7167 от 22.11.2023г. по кнахд № 8560/2023г. на АССГ, XI касационен състав, с което е оставено в сила съдебно решение по анд № 3798/2023г. по описа на Софийски районен съд. С обжалваното определение № 5386/17.02.2025 година по адм.д. № 7668/2024 година по описа на Административен съд – София-град, съдът е приел, че искането е извън преклузивния срок по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН и е оставил същото без разглеждане. Съставът на Върховния административен съд приема, че определението е правилно, при следните изводи от правна страна: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по контрол на електронни фишове е предвидена в чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН, като представлява извънреден способ за защита в производство по възобновяване. Възможността е регламентирана в глава втора, раздел осми на ЗАНН. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения на съда по административно-наказателни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за възобновява и отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед извънредния характер на това производство, в ЗАНН е строго дефиниран и неговият предмет, като същото се прилага само за изрично посочените в ЗАНН категории съдебни актове. В конкретната хипотеза, решенията, чиято отменя в производство по възобновяване се иска, а именно: Решение № 7167/22.11.2023г. постановено по кнахд № 8560/2023г. на АССГ, XI касационен състав, с което се оставя в сила Решение № 3406 от 17.07.2023г. на Софийски Районен съд по НАХД № 3798/2023, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 6553349, попадат в предметния обхват на производството по глава втора, раздел осми на ЗАНН. Правото да се иска възобновяване по посочения ред е публично субективно потестативно право, изразяващо се във възможността чрез едностранни действия да се предизвика правната промяна, описана в чл. 73 ЗАНН, а именно – да се реши по същество въпросът досежно наличието или липсата на основание за възобновяване на приключило административнонаказателно производство. Възникването на това право е иманентно свързано с преценката за активна легитимация на сочещия се като негов носител правен субект, а упражняването му – със спазването на преклузивния по своя характер (с оглед вида на субективното право), срок. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, на която се позовава молителят К. В., административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. За да е налице това основание страната, искаща възобновяване следва да установи, че новото обстоятелство е съществувало към момента на решаване на делото, което не му е било известно и след полагане на дължимата грижа по водене на делото, както и че новото обстоятелство е от съществено значение за правилното му решаване. Безспорно К. В. е активно процесуално легитимирано лице съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗАНН, като той е лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал.1 от същия нормативен акт. К. В. обаче не е упражнил публичното си субективно потестативно право да иска възобновяване и отмяна на сочените съдебни решения в преклузивния срок по чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН, както правилно е приел състава на АССГ. Едномесечният срок по чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН в хипотеза на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН се брои от датата на узнаване на новото обстоятелство/новото писмено доказателство.Поставят се два въпроса: Кои са новите обстоятелства, на които се позовава К. В.? Кога е узнал за тях? К. В., чрез адв. Паров е взел участие в производствата, чиито съдебни решения се иска да бъдат отменени. Именно той е подал декларацията с правно основание чл. 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Обстоятелството, което се твърди да не му е било известно и съответно да има характеристиките на ново по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, е това по анулиране на електронен фиш № К 6553349, издаден срещу него след подадена декларация за участник в нарушението на 11.11.2022 година. Видно от данните по приложените към преписката дела обаче, същият адв. Паров, представлявал К. П. В., е представлявал по нахд № 12675/2023 година по описа на СРС и по кнахд № 2982/2024 година по описа на АССГ П. Л. В., към когото насочва декларацията по чл. 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата. В производствата по тези дела, адв. Паров изрично е заявил, че К. П. В. и П. В., лица по декларацията по чл. 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата са с издадени електронни фишове за същото нарушение на 11.11.2022 година. Същият адв. Паров подава искането за възобновяване и отмяна на Решение № 7167/22.11.2023г. постановено по кнахд № 8560/2023г. на АССГ, XI касационен състав, с което се оставя в сила Решение № 3406 от 17.07.2023г. на Софийски Районен съд по НАХД № 3798/2023, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 6553349, с твърдение, че на К. В. не е било известно кога е постановено решението срещу П. В.. Възраженията за неоснователни. В сезиращото съда искане за възобновяване се твърди, че на К. П. В. не му е било известно обстоятелството по анулиране на съставения му фиш № К № 6553349, като това обстоятелство му станало известно едва по повод развилото се второ производство срещу фиш серия К № 7300974, издаден на П.. С оглед това изявление, правилни са изводите на АССГ в насока, че дори да се приеме, че горните обстоятелства действително са станали известни на К. П. В. едва с приключване на производството по обжалване на фиш серия К № 7300974, издадена срещу П. (момент, който се явява и най-благоприятният такъв за ищеца, въпреки обективно налични данни, че той е един значително по-ранен предвид идентитета в процесуалното представителство по делата осъществено от адв.П. и очевидната роднинска връзка между жалбоподателите), то този момент е обявяването на решение № 6116/22.05.2024г. по кнахд № 2982/2024г. на АССГ, което след публикуването му на сайта на съда, незабавно след постановяването му, е общодостъпно. Съответстващ на правилното приложение на правото е изводът на състава на АССГ в насока, че искането за възобновяване е подадено на 23.07.2024г., видно от датното клеймо на плика, с който е изпратено до съда; следователно същото е подадено след изтичането на едномесечния преклузивен срок и като просрочено се явява процесуално недопустимо. На посочените основания и при приложение на чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, определението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и съставът на Върховния административен съд