Определение № 5011 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3971/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Я. Р. срещу постановеното по в. ч. гр. д. № 510/2023 г. на Апелативен съд – Варна определение № 5/03.01.2024 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 19320/04.08.2023 г. и е прекратено производството по същата, в частта, с която се обжалва определение № 2449/23.06.2023 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без разглеждане на подадените от А. И. Р. жалби срещу постановление за възлагане № 978/10.11.2022 г. Постъпил е писмен отговор от „Обединена Българска банка“ АД, гр. София, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С влязло в сила разпореждане от 06.08.2024 г. частната жалба на И. Я. Р. срещу въззивното определение, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната му жалба, е върната поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й. Предмет на обжалване е въззивното определение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определението за оставяне без разглеждане на жалбите на другия жалбоподател А. И. Р. и е прекратено производството по същите. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че настоящият жалбоподател няма право на жалба срещу въззивното определение, в частта му, с която са оставени без разглеждане жалбите на А. И. Р.. Правото на жалба принадлежи на лицето, чието право на жалба по чл. 435 ГПК е отречено, а в същото време чл. 26, ал. 2 ГПК забранява упражняването на чужди права, освен в изрично предвидените случаи, които не са налице. В обобщение, съдът е извел обуславящ извод, че подадената от него частна жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане. Настоящият състав приема, че постановеното определение е правилно, поради следните съображения: Принципно положение в гражданския процес е, че интересът от подаване на въззивна или касационна жалба се обуславя от съдържанието на постановения съдебен акт, и процесуално легитимирана да подаде жалба е само страната, за която същият е неизгоден като резултат /т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано във въззивна или касационна жалба упражняване на чужди процесуални права. Настоящият жалбоподател няма право да обжалва определението на съда за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по жалбите на А. И. Р.. Право на жалба по делото има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото жалбоподателят трябва да заплати на ответника по жалба разноски в производството в размер на 150 лв. /юрисконсултско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.