Определение № 38 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4026/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от Б. Д. Б. и Г. Д. Б., чрез адвокат Ч. Т., с вх.№3204 от 15.07.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 12.07.2013 г., срещу решение №157 от 20.06.2013 г. по в.гр.д.№597/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК само в частта за разноските, което в тази част има характер на определение. Подържат, че неправилно въззивният съд е приел, че те не са доказали направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатски хонорар. Ответникът „Д., [населено място], не взема становище. Подадената касационна жалба не може да се разглежда по реда на чл.274, ал.2 ГПК. В действащия понастоящем Гражданско процесуален кодекс /ДВ бр.59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК ,отм., предвиждаща самостоятелно обжалване с частна жалба на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение в останалата му част. Въззивното решение, в частта за разноските, независимо че има характер на определение в тази си част, не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК за страната съществува възможност да иска изменение на решението в частта за разноските. Едва след като е упражнила това си право, определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.248, ал.3 ГПК, ще подлежи на обжалване пред ВКС. По изложените дотук съображения настоящият състав на І Т.О. намира, че подадената касационна жалба ще следва да бъде върната на Великотърновския апелативен съд, който да я разгледа като молба на настоящите жалбоподатели с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд