Определение № 168 от 06.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2017 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.4 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 8666 от 08.10.2018 г., подадена от К. П. Н., чрез адв. И. К., съдържаща искане за освобождаване на внесената сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезпечение на основание чл.282, ал.3 ГПК. Насрещната страна по молба Л. Ж. Д. е подала писмен отговор чрез адв. Д. А., в който е изразила становище, че внесеното от молителката обезпечение следва да бъде преведено по нейна сметка, тъй като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 106 от 27.06.2017 г., постановено по настоящото дело, е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1467 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1464/2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която К. П. Н. и Д. Ц. З. са осъдени да предадат на Л. Ж. Д. 1/6 ид.ч. от апартамент № 20 в [населено място], [жк], вх.3, ет.7, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.35.1.20, чрез спиране изпълнението по въвод във владение по изп.д. № 20173110408105 на СИС при Районен съд-Варна. Спирането на изпълнението е допуснато след извършена служебна проверка, че сумата от 1 000 лв. е внесена от касаторите по специалната сметка на ВКС за обезпечения. С определение № 395 от 04.10.2017 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 1467 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1464/2016 г. на Окръжен съд-Варна и на основание чл.286, т.3 ГПК осъдителното въззивно решение, с което Д. Ц. З. и К. П. Н. са осъдени да предадат на Л. Ж. Д. 1/6 ид.ч. от апартамент № 20 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.35.1.20, е влязло в сила. Съгласно чл.282, ал.4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. В случая въззивното решение е влязло в сила на 04.10.2017 г., а нито в двуседмичен срок след това, нито до настоящия момент ищцата по делото и ответна страна по касация Л. Ж. Д. е предявила иск за обезщетяване на вреди от забавянето на изпълнението. Такива твърдения не са наведени и в подадения от нея отговор с вх. № 9980 от 20.11.2018 г. Искането ѝ да внесеното обезпечение да се преведе по нейна сметка не почива на никакво законово основание и е несъстоятелно. С оглед действалата в част от периода от влизане в сила на решението до подаването на молбата за връщане на обезпечението норма на чл.61, ал.2 ГПК, следва, че не е изтекъл едногодишния срок по чл.82 ГПК. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице основания за задържане на внесеното обезпечение и същото следва да бъде освободено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение