Определение № 857 от 04.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 557/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.1 т.1 вр. с чл.307 ал.1 вр. с чл.304 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. А. против постановеното от състав на първо търговско отделение на ТК, на ВКС определение № 103 от 02.05.2012 год. по т.д.№ 281 / 2012 год., с което не е допусната до разглеждане молбата на същия за отмяна на влязло в сила решение № 233 / 08.12.2011 год. / погрешно посочено в молбата с дата 07.12.2011год./ по т.д.№ 499 / 2010 год. на Благоевградски окръжен съд. Ответните страни – [фирма] и [фирма] - не са взели становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна ,обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена против валиден и допустим съдебен акт, по основателността на същата намира следното: Влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна молителят претендира при условията на чл.304 от ГПК, е постановено по обективно евентуално съединени искове с правни основания чл.124 ал.1 ГПК и чл.74 ТЗ, предявени от [фирма] против [фирма], за прогласяване нищожност на решения на Общото събрание на акционерите на ответното дружество от 30.11.2010 год. / председателствано от К. А., в качеството му на тогавашен член на Съвета на директорите на [фирма] /, респ. отмяна на същите, поради противоречие със закона и устава. В развилото се съдебно производство настоящият молител е претендирал конституиране като трето лице – помагач на ответника - [фирма], легитимирайки се като акционер, с притежание на 54 % от акциите на ответното дружество .Постановеният отказ на първоинстанционния съд за конституирането на К. А., на основание чл.218 ГПК, е обжалван и влязъл в сила, с постановяване на определение на САС, ГК, І състав от 09.05.2011 г., по ч.гр.д. № 1497 / 2011 година. Молителят твърди, че по спора – предмет на производството по т.д.№ 499 / 2010 год. на Благоевградски окръжен съд, с решението по което е уважен предявения иск на предпочетеното правно основание - чл.124 ал.1 от ГПК, с установяване нищожността, като невзети, на атакуваните решения на ОС на [фирма] от 30.11.2010 год., влязло в сила като необжалвано - е воден симулативен процес, при ненадлежно процесуално представителство на страните, при недоказана процесуална легитимация на самия ищец, като акционер в [фирма], които обстоятелства в съвкупност обуславят и интереса му от отмяната. Процесуалната си легитимация по молбата за отмяна К. А. обуславя с допустимостта на конституирането му като трето лице – помагач на ответника, в който смисъл сочи постановеното въззивно определение по ч.гр.д.№ 1497 / 2011 год. на САС, ГК ,1 състав, в противоречие с практика на ВКС / решение по т.д.№ 744 / 2005 год. на І т.о. на ТК, ВКС /. За да не допусне до разглеждане подадената молба, съставът на първо търговско отделение на ТК, ВКС е приел, че молителят няма качеството необходим другар, съгласно чл.216 ал.2 ГПК, на страна по спора - предмет на т.д.№ 499 / 2010 год. на Благоевградски окръжен съд, от което и следва ,че не притежава правото да претендира отмяна по реда на чл.304 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ТК, ВКС споделя изложените в атакуваното определение съображения и намира частната жалба неоснователна. Цитираната от молителя и известна на състава и друга съдебна практика, относно допустимото, при общите предпоставки на гражданския процес, конституиране на акционер / съдружник, като подпомагаща ответника страна в производство по искове за прогласяване нищожност на решения на ОС на търговско дружество или отмяна на същите, на основание чл.74 ТЗ, е неотносима към спора. Чл.304 ГПК изрично препраща към процесуалната легитимация на „ необходим другар „ за молителя, спрямо главна страна в производството, по което е постановено решение без негово участие. Същият следва да притежава самостоятелно право върху предмета на спора, при неделимост на спорното правоотношение с останалите необходими другари. Такова право, в качеството на ответник по предявените искове - с правно основание чл.124 ал.1 ГПК / уважен / и чл.74 ТЗ / неразгледан, като евентуален / - молителят не притежава. Именно необезпеченото от закона участие на молителя като главна страна - ответник в процеса, какъвто е поддържания от молителя правен интерес, изключва допустимостта на молбата за отмяна. В този смисъл са и изложените от предходния състав съображения, че не всяко обвързване с правни последици от постановеното решение / каквато е и обвързващата сила на мотивите, в случай че молителят би бил конституиран като трето лице – помагач на ответника /, предпоставя право да се иска отмяна по реда на чл.304 ГПК. Доколкото отмяната би предпоставила ново производство по предявените в евентуално съединение искове по чл.124 ал.1 ГПК и чл. 74 ТЗ, в аспект на втория иск, по който съдът не се е произнесъл, уважавайки първия, следва да се съобрази, че ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС, раздел V, изрично сочи уредена от самия закон / чл.74 ал.3 ТЗ / процесуална легитимация на съдружниците / акционерите единствено в качеството на съищци, вкл. чрез встъпване в производството, различно от встъпването на трето лице – помагач и в този смисъл на „ необходими другари „, но на страната на ищеца в това производство. По арг. от чл.74 ал.3 ТЗ вр. с ТР 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС следва, че молителят, в качеството на акционер, не би могъл да има качество на „ необходим другар „ и за противната по спора страна. Предвид обхващането му от субективните предели на задължителната сила на атакуваното решение на ОС и на съдебното решение, наред с останалите съдружници / акционери, процесуална легитимация на отделния акционер или съдружник, като съответник - „ необходим другар „ с търговското дружество по тези искове, е изключена. Цитирането от молителя на мотивите на ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС, в тази им част, е напълно несъстоятелно, предвид неотносимост към конкретната хипотеза, в която молителят обуславя интерес от конституиране като съответник. От друга страна, твърдението му за симулативен процес може да бъде защитено в самостоятелно производство по отменителен иск, аналогичен на този по чл.135 ЗЗД / в този смисъл Ж.С., „Българско гражданско процесуално право „, шесто издание, изд.С., Глава ХХІІІ, пар.122 /. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение