Определение № 10508 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 във връзка с ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано във връзка с определение № 4298/28.09.2026г., постановено по административно дело № 1293/2026г. на Административен съд-Хасково, с което е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Административен съд – София-град и делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на подсъдността. За да прецени подсъдността на спора, Върховният административен съд, четвърто отделение, взе предвид следното: С определение №10223 от 31.08.2026г., постановено по адм. дело №2734/2026г. на Административен съд – Пловдив е прекратено производството и е изпратено делото по подсъдност на Административен съд – София-град. За да постанови този правен резултат административния съд е приел, че образуваното съдебно производство по жалба на Ш. Х. М., гражданин на Сирия срещу решение №212Х от 07.07.2026г. на интервюиращия орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски следва да се разгледа от Административен съд – София-град, тъй като на чужденецът регистрационната карта е била валидна до 17.06.2026г. и е със статус „Унищожен“ и срокът й не е бил продължен, следва да се приложи не специалната местна подсъдност съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а общата такава съгласно чл. 133, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съставът на Административен съд – София-град също приема, че делото не му е подсъдно с мотиви, че в конкретния случай, обжалваното решение е по чл. 76б от ЗУБ, поради което подсъдността е по настоящ адрес на чужденеца. Съгласно регистрационния лист, последния адрес на който е било регистрирано лицето е в гр. Харманли. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че регистрационната карта на чужденеца е невалидна, но това не променя факта, че последния вписан в същата е гр. Харманли, както и че в настоящия случай се касае за процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила, като в този случай не се издава нова регистрационна карта. На следващо място съдът е посочил, че ирелевантно е обстоятелството дали регистрационната карта е с изтекъл срок, с оглед факта, че в нея е посочен актуален адрес на лицето и същото няма нов- разрешен от ДАБ адрес. Също така административния съд е приел, че не намира приложение и изр. второ на чл. 133, ал.1 от АПК, тъй като същата касае само лица, които се намират извън територията на страната, следователно щом чужденецът се намира в България и има вписан настоящ адрес, следва да се приложи чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, поради което доколкото настоящия адрес на чужденеца е в гр. Харманли, който се намира в съдебния район на Административен съд – Хасково, то делото следва да се изпрати на този съд. Поради това с определение №35879 от 17.09.2026г., постановено по адм. дело №11314/2026г. на Административен съд – София-град е прекратено производството по делото и е изпратено делото на Административен съд – Хасково, по подсъдност. С определение№4298 от 28.09.2026г., постановено по адм. дело № 1293/2026г. Административен съд – Хасково е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Административен съд – София град. За да приеме, че спорът не му е подсъден, административния съд е приел, че с оспореното решене н основание чл. 76б от ЗУБ във връзка с чл. 38, §2 вр. чл. 55, §3,5 и 7 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е отхвърлена като недопустима последващата молба на чужденец за международна закрила и в съответствие с §37 от същия регламент е разпоредено да се изпълни наложената му със заповед на ОДМВР-Бургас на основание чл. 41, т.1 от ЗЧРБ принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. В Регламент (ЕС) 2024/1348 не предвижда компетентен съд, който да разглежда жалби срещу решения, с които се отхвърля като недопустима молбата по чл. 55, §2 от регламента. В чл. 84, ал.2 от ЗУБ е предвидено, че решенията по чл. 76б, ал.1, т. 2 от ЗУБ могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. В случая адресат на акта е чужденец. От регистрационния лист е видно, че на същия първоначално е била издадена регистрационна карта със срок на валидност до 26.12.2024г. след което е била обявена за невалидна, а на 16.09.2025г. му е била издадена нова регистрационна карта с валидност до 17.06.2026г., като на 22.06.2026г. същата е била унищожена. Следователно към 23.07.2026г. /датата на която е депозирана жалбата срещу административния акт пред Административен съд - Пловдив/ издадените на чужденеца регистрационни карти са със статус „унищожени“ документи. Въз основа на което съдът е приел, че при липсата на друга актуално издадена регистрационна карта води до извода, че следва да се приложи общата разпоредба на чл. 133, ал.1 от АПК и местно компетентен да разгледа жалбата срещу обжалвания административен акт е Административен съд – София-град. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София-град, предвид следното: Според чл. 84, ал. 2 ЗУБ решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 76б от ЗУБ. В преписката по делото е представен регистрационен лист, от който е видно, че чужденецът е притежавал регистрационна карта на чужденец производство за международна закрила №[номер] от 25.09.2024г., валидна до 26.12.2024г.,а от дата 29.04.2025г. е със статус невалиден. Издадена е последваща регистрационна карта №[номер] от 16.09.2025г. валидна до 17.06.2026г., а на 22.06.2026г. е със статус унищожена. Ето защо предвид липсата на валидна регистрационна карта на чужденеца, а оттам и липсата на настоящ адрес по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗУБ, приложение следва да намери общата разпоредба на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК. Според последната, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд – град София. В случая адресат на акта е чужденец в Република България, на когото не е предоставян статут на бежанец или субсидиарна закрила, поради което същият няма постоянен адрес на територията на страната, а постоянният му адрес е в чужбина. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София-град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 вр. ал. 7 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение