Решение № 123 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2010 г.
ВКСI търговско отделение07.10.2011 г.докладчик Емил Марков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в от 31.V. 2010 г., постановено по гр. дело № 65/2010 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 254 ГПК /О./ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. фонд "З." със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. "Ц. Б. III-ти" № 136, ЧЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СКЛЮЧЕН от Ф. с [фирма]-гр. Е., област Я., [улица] договор за предоставяне на стоков кредит /азотен тор/ № 202 от 3.ХI. 1999 г. ПОСЛЕДНОТО НЕ МУ ДЪЛЖИ СУМИТЕ по изпълнителен лист, издаден на 3.V.2005 г. от СРС, ГО, 72-и с-в на основание определението му от 7.II.2005 г. по гр. дело № 01174/2005 г., а именно: СУМАТА 28 584 ЛВ. /двадесет и осем хиляди петстотин осемдесет и четири лева/, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ НЕЯ, считано от 31.I.2005 г., КАКТО И МОРАТОРНА ЛИХВА ВЪРХУ СЪЩАТА ГЛАВНИЦА до датата 31.I.2005 г. в размер НА 11 170.48 ЛВ. /единадесет хиляди сто и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, за чието събиране е било образувано изп. дело № 191/06 г. по описа на Д. съдебен изпълнител при Елховския районен съд. ОСЪЖДА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, Д. фонд "З." със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. "Ц. Б. III-ти" № 136, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област Я., [улица], направените от последното разноски по водене на делото в първата и в касационна инстанции в размер общо на 4 006.09 лв. /четири хиляди и шест лева и девет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 123 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 392 от 1.VI.2011 г. по настоящето дело касационният контрол по отношение решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 31.V.2010 г., постановено по гр. д. № 65/10 г., с което е бил отхвърлен отрицателен установителен иск на [фирма]-гр. Е., област Я. с правно основание по чл. 254 ГПК , предявен срещу Д. фонд "З.", е бил допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид констатираното противоречиво решаване от съдилищата в Р. на материалноправния въпрос за погасителната давност по лихвоносно вземане, присъждането на което е било търсено по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. "в" ГПК . В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по делото не са били представлявани, поради което, като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на [фирма]-гр. Е. за неправилност на атакуваното въззивно решение, становището на ответника по касация ДФ "З." и провери материалната законосъобразност на постановения от САС акт по съществото на облигационния спор по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, приема следното: Съгласно чл. 4, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. Само при липса на закон съдът би могъл да основе своето решение върху обичая и основните начала на правото и справедливостта. В процесния случай отрицателният установителен иск на касатора [фирма]-гр. Е. е бил отхвърлен, като неоснователен, при съобразяване от страна на САС на "правна доктрина - В. Т., М. П.", според тезата на която подаването в съда на искане за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание - по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237 ГПК , следвало "да се приравни на предявяване на иск по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД", чиито ефект било прекъсване на започналата да тече погасителна давност. Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки на ППВС № 3 от 18.ХI.1980 г. по гр. дело № 3/1980 г. обаче, прекъсването на погасителната давност се свързва с инициирането на "исков процес, който завършва със създаване на сила на пресъдено нещо по спора между страните", докато определението на съда по чл. 244, ал. 1 ГПК за уважаване на искане за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание, като това по чл. 237, б. "в" ГПК не се ползва с такава сила. Смисълът на това разграничение е, че след като давността не се прилага служебно /арг. чл. 120 ЗЗД/, то единствено в исков процес длъжникът би могъл да противопостави възражение за давност - не и в производството за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание, което се е развивало едностранно при действието на отменения вече процесуален закон. Наред с горното, от значение за изхода на спора по настоящето дело представлява решение № 610/9.ХII.2008 г. по т. д. № 391/08 г., постановено в пр-во по чл. 290 от сега действащия процесуален закон, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение е приел, че разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се тълкува стеснително, понеже въвежда изключения от правилото за непрекъснатия ход на погасителната давност и изчерпателно визира хипотезите, в които такъв ефект може да се прояви, поради което предявяването на частичен иск и неговото уважаване не е от естество да прекъсне давността за останалата част от вземането, която не е била предмет на делото. С оглед това аналогично следва да е разрешението по отношение хода на погасителната давност при подадена искане за снабдяване с изп. лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. "в" ГПК , какъвто е бил процесният случай. Веднъж възприетото в практиката на отделни състави на ВКС стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б "б" ЗЗД в по-ново време намира опора и в новелата на чл. 628а
ТЗ /в сила от 12 май 2006 г./, изрично въвеждаща още една хипотеза на прекъсване на погасителната давност относно парично вземане: с подаване на молба за откриване на пр-во по несъстоятелност от кредитор, тъкмо защото последното не представлява същинско исково производство. Това е един допълнителен аргумент, че изброяването в хипотезиса на нормата на чл. 116, б. "б" ЗЗД е изчерпателно и поради това е недопустимо подаването на молба за снабдяване на кредитор с изп. лист на несъдебно изпълнително основание, както в процесния случай по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. "в" ГПК , да се "приравнява" по последици с предявяването на иск за същото вземане. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение ще следва се отмени /като незаконосъобразно/, като се постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Подаването на молба за снабдяване с изп. лист на несъдебно изпълнително основание от страна на ДФ "З." по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. с чл. 237, б. "в" ГПК не представлява по естеството си "предприемане на действия на принудително изпълнение", каквото има предвид чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото тези действия не са възможни преди надлежното снабдяване на същия кредитор с изп. лист. От друга страна, недопустимо е, особено по доктринални съображения основани върху представи за стопанска целесъобразност, подаването на молба по чл. 237, б. "в" ГПК да се приравнява по правни последици с предявяването на иск по смисъла на чл. 116, б. "б", предл. 1-во ЗЗД. Стриктното тълкуване на последната разпоредба изключва в процесния случай прекъсването на погасителната давност по отношение търсените от Ф. парични вземания и прави основателна тезата на ищцовото [фирма]-гр. Е. за погасяване на тези вземания с безпрепятственото изтичане на общата давност по чл. 110 ЗЗД.
При този изход на делото в настоящето пр-во, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и във връзка с направеното от страна на касатора-ищец изрично искане за присъждане на разноски ДФ "З. " ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма] - [населено място] разноски по водене на делото в първата и в касационната в размер общо на 4 006.09 лв. /четири хиляди и шест лева и девет стотинки/.