Определение № 1302 от 08.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 649/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, озаглавена „касационна жалба“, на „Тим ПВ 2015“ ООД срещу Определение № 411 от 18.12.2025г. по в.т.д. № 616/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател жалба срещу Решение № 370/12.09.2025г., постановено по т.д. № 538/2025г. на Окръжен съд – Пловдив. С посочения акт е потвърден отказ № 20250821165613/25.08.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията на промени в обстоятелствата по партидата на „Тим ПВ 2015“ООД, постановен по заявление с вх. № 20250821165613/21.08.2025г., и е прекратено производството по същата. Основните възражения на частния жалбоподател са срещу изводите на съда, с които изцяло са споделени съображенията на първоинстанционния съд за потвърждаване на постановения отказ. Без да оспорва, че запорът е вдигнат и по партидата на дружеството са вписани промените в обстоятелствата, частният жалбоподател сочи, че съдът не е изследвал идентичността между заявлението, по което е постановен отказ, и това, по което е извършено вписване на обстоятелствата. Счита, че законосъобразността на всяко едно отделно вписване може да бъде предмет на съдебен контрол и отказът на съда да се произнесе по основателността на жалбата с мотив, че с друго вписване били постигнати същите резултати, не почива на целта и духа на закона. Моли за отмяна на обжалваното определение като недопустимо и неправилно, и за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да се постанови вписване на промените по обстоятелствата по партидата на дружеството по заявление с вх. № 20250821165613/21.08.2025г. Постъпило е становище от Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт К., в което са изложени съображения за неснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. По основателността на частаната жаллба: С атакуваното опреление въззивният съд е приел, че се обжалва решение на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрация при АВ, постановен по заявление с вх. № 20250821165613/ 21.08. 2025г. за вписване на промени в обстоятелства по партидатата на „Тим ПВ 2015“ООД, а именно: увеличаване на капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник; вписване на новоприетия съдружник за трети управител на дружеството и начин на представляване с останалите двама управители: заедно и поотделно. Изложено е, че за да потвърди обжалвания отказ окръжният съд изцяло е възприел изводите на длъжностното лице при АВ, а именно, че пречка за вписване на заявените за вписване промени е вписан запор на 29.07.2025г. върху дружествения дял на един от съдружниците – М. К., тъй като в случая чрез увеличение на капитала с приемането на нов съдружник при наличието на запориран дял се постига същият краен резултат като прехвърляне, извършено от съдружника с притежаваните от него дялове след запора, доколкото се намалява процентното му участие в имуществото на дружеството, като се е позовал и на задължителна съдебна практика – т.7.2 от ТР № 1/31.05.2023гт. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Тези изводи са намерени за правилни от въззивния съд. След служебно извършена справка по партидата на „Тим ПВ 2015“ООД въззивният съд е установил, че междувременно с вписване № 2025098112232 е вписано вдигане на запора на дружествени дялове на съдружника М. К. въз основа на Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки на публичния изпълнител; След посоченото вписване, с вписване № 20251001134544 са вписани заявените за вписване промени със заявлението вх. № 20250821165613/ 21.08.2025г. - увеличаване на капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник /от 1000 на 1500лв./; вписване на новоприетия съдружник Б. Алфонзов за трети управител на дружеството и начин на представляване с останалите двама управители: заедно и поотделно, като вписването е извършено по новопостъпило заявление А4 20250925115617. С оглед на това, съставът на Апелативен съд - Пловдив е приел, че целеният краен резултат е осъществен и е отпаднал правният интерес от жалбата, с която е сезиран. С тези съображения жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното по същата производство. Определението е правилно. Решаващият за обжалвания резултат извод на въззивния съд, че с извършеното вписване в Търговския регистър на заявените от търговското дружество обстоятелства е отпаднал правният интерес от подадената от него жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е потвърден първоначалният отказ на АВ за вписване на същите обстоятелства, е законосъобразен. В практиката на ВКС няма спор по въпроса, че с последващото вписване на заявеното обстоятелство искането на търговеца е удовлетворено изцяло, т.е. постигнат е онзи краен правен резултат, който именно е целта на обжалването на отказа съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл – Определение № 41 от 20.01.2009г. по ч.т.д. № 526/2008г. на ВКС, ІІ т.о., което напълно се споделя от настоящия състав на ВКС. С оглед на това, напълно обосновано въззивният съд е преценил, че образуваното пред него производство е недопустимо поради липсата на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост – правен интерес. Възраженията на частния жалбоподател срещу изводите на съда, с които изцяло са споделени съображенията на първоинстанционния съд за потвърждаване на постановения от АВ първоначален отказ, са извън предмета на настоящото производство. С оглед гореизложените съображения по правилността на обжалваното определение, останалите оплаквания в частната жалба се преценяват като неоснователни. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение