Определение № 221 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2014 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. В. Л. Н. чрез пълномощника си адв. М.Т. е подал молба вх.№ 1522 от 28.02.2014г. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжния съд П. № 99 от 13.02.2014г. по гр.д.№ 806/2013г. Подаден е отговор от Д. Г. Е., който изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. В молбата за отмяна се твърди, че е налице влязло в сила решение, противоречащо на решението по настоящото дело, както и необоснованост на извода на Пернишкия окръжен съд за наличие за спор за право на собственост между страните. Поддържа се също така, че решението на окръжния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са обсъждани писмените доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Направен е и довод за недопустимост на решението на съда, поради сезирането му от лице, което не е доказало правният си интерес от обжалване. По реда на чл.307 ГПК Върховният касационен съд извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна и констатира следното: Производството по чл.303 и сл. ГПК е средство за отмяна на влезли в сила решения, но само на изчерпателно изброени в закона основания. Съгласно чл. 306 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията, обхващащи конкретния фактически състав на чл.303 ГПК, на който молителят се позовава. Не е достатъчно да се посочи определена законова разпоредба, както и да се обоснове неправилност на решението, защото в това производство ВКС не действа като редовна инстанция и не проверява законосъобразността и обосноваността на изводите на съда. Производството за отмяна не следва да бъде инициирано с доводи за неправилност и недопустимост на съдебното решение, а формалното посочване на разпоредбата на закона не може да обоснове извод за допустимост на отмяната по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, когато молителят не поддържа, че е налице противоречиво разрешаване на един и същи правен спор между същите страни и на същото основание, а излага съображения за неправилност на мотивите на съда, които биха могли да представляват отменителни основания само по реда на обжалването в рамките на инстанционния съдебен контрол на невлезли в сила решения. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е недопустима, и на основание чл.307 ГПК следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото на ответника на основание чл.78 ал.4 ГПК следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 600 лв. и представляват платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2014г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение