Определение № 11992 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП- София, чрез процесуалния си представител юрк. Станчева, против Определение № 13570 от 17.04.2025г., постановено по дело 1342/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/. Частният жалбоподател твърди, че оспореното определение е неблагоприятно за него и макар и да не е участвал като страна по делото, разполага с процесуалната възможност да го обжалва. Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- ФСЕС, чрез председателя си Червенкондев, оспорва допустимостта на жалбата, в писмено становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК жалбата се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно определение. С оспореното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „И.С.Б Груп“ ЕООД срещу мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) по подадено от дружеството искане за прихващане или възстановяване вх. № ФСЕС-2210/27.12.2024г. по описа на ФСЕС, прекратено е производството по делото и преписката е изпратена на директора на Дирекция „ОДОП“. С влязло в сила на 29.09.2025г. определение № 8894 от 29.09.2025г., постановено по дело № 8897/2025г., ВАС е оставил в сила обжалваното в настоящото производство определение. Макар и да не е споделил аргументите на първоинстанционния съд досежно адресирането на преписката до неконкретизиран с привръзка по място административен орган, решаващият състав на ВАС е изложил съображения, че съдебният акт е правилен като краен резултат. Следователно пререшаването на същия правен спор е недопустимо поради пълната идентичност на двете производства, обуславяща наличие на процесуална пречка за разглеждане на жалбата. Сторените от частния касатор доводи дали оспореният от „И.С.Б Груп“ ЕООД мълчалив отказ по искане за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1 от Закона за енергетиката не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 131, ал.1 от ДОПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като жалбата не подлежи повторно на разглеждане при наличието на влязло в сила определение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,