Определение № 4511 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП срещу Определение № 407/13.03.2025г., постановено по адм. дело № 41/2025г. на Административен съд – Ямбол, с което спряно изпълнението на Ревизионен акт № Р-02002824001693-091-001/07.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е недопустимо, в евентуалност неправилно, тъй като са налице доказателства за погасяване на задължението. Моли се ВАС да обезсили акта на АС – Ямбол, в евентуалност да го отмени като неправилно. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – Н. Й. не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и съобрази следната фактическа обстановка, приема следното: Частната жалба е подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното Определение № 407/13.03.2025г., постановено по адм. дело № 41/2025г. на Административен съд - Ямбол е спряно изпълнението на РА № Р-02002824001693-091-001/07.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че се е произнесъл в производство по чл. 157, ал. 2 от ДОПК по молба на лицето Н. Й. за спиране изпълнението на РА № Р-02002824001693-091-001/07.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, като по допустимостта на искането е приел, че молбата е подадена от легитимирано лице, при предприето съдебно обжалване на процесния РА, във връзка с което е образувано адм. дело № 41/2025г. на Административен съд - Ямбол. Пред настоящата инстанция, частния жалбоподател Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП представя доказателства извлечени от образуваното изпълнително дело № 251663572/2025г., вкл. и постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки от 21.02.2025г. и разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение от 21.02.2025г. на публичен изпълнител, поради погасяване на задължението чрез плащане. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, за което молителя няма правен интерес с оглед обстоятелството за наличие на доказателства за доброволно плащане на задължението. Целта на спиране на изпълнението на издадения РА е да се обезпечат евентуално възникващи за РЛ вреди от извършени предварителни принудителни изпълнителни действия от страна на органите по приходите, като липсата на вече възникнали вземания, поради тяхното погасяване, води и до липса на правен интерес от отправяне на искане по реда на чл. 157 от ДОПК до съответния административен съд. Видно е че разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение е с дата 21.02.2025г., като молбата до АС – Ямбол за спиране изпълнението на издадения срещу молителката РА е с дата от 05.03.2025г. т.е. след като определеното с РА задължение е било доброволно изпълнено от РЛ. Съдът е следвало преди да се произнесе по молбата да изиска представяне на доказателства от страна на органа по приходите дали е образувано вече изпълнително дело, предвид факта, че оспорването на РА не спира неговото изпълнение, и какви действия са извършени по него, като с оглед на установените факти да постанови и своя акт. Процесуалното бездействие на АС – Ямбол за установяване на релевантните по делото факти е довел и до постановяване на недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, а производството пред първоинстанционния съд да се прекрати, като се остави и без разглеждане искането на молителката. Предвид на изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,