Определение № 5310 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2026 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД, гр. София, представлявано от процесуален представител - П. Величкова, против Определение №7635 от 24.02.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 26/2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД срещу покана за възстановяване на суми и справка на НЗОК за трето тримесечие на 2025 г., обективирани в писмо с изх. № 18-00-2040/17.11.2025 г. на подуправителя на НЗОК, както и срещу писмо с изх. № 18-00-2040/09.12.2025 г. на подуправителя на НЗОК, с което е отхвърлено възражението на дружеството срещу същите, като недопустими, като и е прекратил производството по адм. д. №26/2026 г. по описа на Административен съд – София -град. В частната жалба обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на определението, поради което се претендира отмяната му. От ответната страна по частната жалба, по реда на чл. 232 АПК е постъпило възражение за неоснователност на частната жалба, като се моли да се остави в сила първоинстанционното определение. Върховният административен съд - шесто отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град са били покана на НЗОК за възстановяване на суми и справка на НЗОК за трето тримесечие на 2025 г. – и двата акта, обективирани в писмо с изх. № 18.00.2040 от 17.11.2025 г. на подуправителя на НЗОК, както и срещу отказа на административния орган да преразгледа тези актове, обективиран в писмо от 09.12.2025 г. на подуправителя на НЗОК. Съдът е установил по делото, че в качеството си на притежател на разрешително за употреба на лекарствени продукти (ПРУ), жалбоподателят и НЗОК са страни по административен договор № РД-14ЛП-92/13.06.2025 г. за прилагането на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2025 г., на основание чл. 45, ал. 33, вр. ал. 31 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В сключения между НЗОК и дружеството административен договор е прието, на основание чл. 45, ал. 31 – 33 от ЗЗО, за да се изплащат лекарствените продукти на ПРУ, задължително за цялата календарна 2025 г. да се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (механизма), както и приложението в техните отношения на механизма и методиката за неговото приложение – актове, посочени в чл. 1, ал.1, т. 2 от договора. В чл.1, ал. 2 страните са уговорили предметното приложно поле на тези актове в рамките на техните отношения. По силата на договора - чл. 3, ал. 3, в тридесетдневен срок от изтичане на всяко тримесечие, НЗОК предоставя на ПРУ информация за изпълнението на договора и в частност нетните разходи на НЗОК за отпуснатите, респ. приложени и отчетени количества конкретни лекарствени продукти, и стойността на общото нетно надвишение за всяка основна група и размера на конкретните суми, подлежащи на възстановяване на НЗОК от ПРУ. С писмо изх. № 18-00-2040/17.11.2025 г. на подуправителя на НЗОК, придружено със справка, инкорпорирана в него, се информира „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД за установено надвишение на разходи за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за трето тримесечие – т.е. това е акт, който обективира информацията, предвидена да се предоставя от НЗОК на ПРУ по чл.3, ал.3 от договора. С нарочно възражение вх. № 18-00-2040/24.11.2025 г. жалбоподателят е оспорил констатациите, изводите и искането за плащане на посочените суми. Възражението е разгледано от подуправителя на НЗОК, който се произнесъл по него с акт, обективиран в писмо с изх. № 18-00-2040/09.12.2025 г. – възражението е отхвърлено. Съдът е приел, че оспорването срещу посочените от дружеството актове е недопустимо, защото те не съдържат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на самостоятелно оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Определението е правилно. Обсъдените от първоинстанционния административен съд писма на НЗОК по същество съдържат отказ от плащане на насрещната престация, която възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя по административния договор №РД-14ЛП-92 от 13.06.2025 г. за прилагане на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Видно от данните по делото спорът е относно неизпълнението на този административен договор, респ. размерът и дължимостта на сумите произтичат от приложението на механизма и от сключения административен договор, а не от властническо административно правоотношение извън договорната връзка. Актовете, които са оспорени пред първоинстанционния административен съд, не носят белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежат на самостоятелен административен контрол. По същество те обективират волеизявления на страна по облигационна връзка и следва да бъдат релевирани в съдебния исков административен процес, във връзка с повдигнат спор по чл. 19ж АПК, доколкото са част от процедурите по изпълнението на договора. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че определението на първоинстанционния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,