Решение № 587 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2009 г.

Решение № 587 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 27/10 от 11.01.2010 г. по касационна жалба на Х. М. В. и Д. М. А. е допуснато касационно обжалване на решение № 138/25.05.2009 г., постановено по гр. д. № 1076/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 202 на РС гр. П. по гр. д. № 206/2003 г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от тях против Г. Г. А., З. Е. А., Е. Д. А. и М. Д. А. по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/ за признаване собствеността на ищците и по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника М. С. Н. да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху 1/5 ид. ч. от поземлен имот 4601 от кв. 208 по плана на гр. П. с площ 51 кв. м. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че не са изпълнени точно указанията на ВКС в отменителното решение по гр. д. № 4*7 г. Считат, че съдът не е следвало да преценява дали е отменено отчуждаването със заповедта, издадена на основание § 9, ал. 1 от ЗУТ, а само да проследи регулационния статут, за да установи в полза на кои собственици е настъпил реституционния ефект на отмяна на отчуждаването. Ответниците по касация Г. Г. А., З. Е. А., Е. Д. А. и М. Д. А. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е констатирано следното: Общият наследодател на страните Д е купил процесния имот, видно от записка № 750/29.11.1927 г., който по първия план от 1924 г. е бил п. 14 от кв. 213 махала "Ч" по плана на гр. П., върху който построява дюкян през 1936 г. Той е починал 1950 г. и е наследен от шестте си деца - синовете М., Н. и М. и дъщерите А., Х. и К., като последната не е оставила низходящи и съпруг и е наследена от низходящите на останалите пет деца. Ищците са наследници на сина М., починал 1964 г., а ответниците - на сина М. По плановете от 1958 г. и 1971 г. имота е заснет с пл. № 2* от кв. 209 и е записан на наследници на Д. Б. По плана от 1987 г. имота не е заснет като самостоятелен, а е включен в очертанията на имот 2460 от кв. 208, записан на името на н-ци на Д. Б. и М. П. Със заповед № 526/16.05.1988 г. е изменен ЗРП, като терена на имота е включен в парцел, отреден на "Общински народен съвет". Имотът е отчужден със заповед № 90/15.08.1988 г., но не от всички наследници на Д. Б., а само от наследници на сина М. А., които са били признати с н. а. № 55/03.02.1988 г. на основание давност за собственици на дюкянът. В периода 1988-1990 г. дюкянът е бил съборен. Със заповед № РД-241/08.04.1992 г. е одобрено изменение на регулационния план, като кв. 208, в който попада и процесния имот е отреден за "индивидуално жилищно строителство с магазини". И предходното и това обществено мероприятие не са изпълнени и със заповед № 1-С-191/25.07.2001 г. на кмета на община П. е отменено отчуждаването на основание § 9, ал. 1 от ЗУТ и чл. 102 от ЗС. кадастралната основа е попълнена с нов имот № 4* от кв. 208 и за него е отреден самостоятелен УПИ по ПУП- ПЗР. Въззивният съд в съответствие с приетото в отменителното решение на ВКС по гр. д. № 4589/2007 г. е приел, че ответниците, като наследници на сина на общия наследодател М не са придобили процесния имот по давност, защото не са установили владение за себе си до 1988 г. Имотът е ползван от различни обществени и стопански организации, като ответниците не са доказали, че те са били в наемни, или други правоотношения само с прекия им наследодател М. Делото е върнато от ВКС за установяване на какво основание е отменено отчуждаването на имота с оглед установяване на активната материално правна легитимация на ищците. При второто въззивно разглеждане на делото е установено, че на основание чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ е отказана реституция с влязъл в сила отказ, потвърден и от съда с влязло в сила решение по адм. д. № 321/198 г. на Благоевградски ОС.. Въззивната инстанция е приела, че отчуждаването, макар и извършено не от всички собственици е породило действие, защото е оригинерен способ за придобиване правото на собственост за държавата, а между съсобствениците се пораждат само облигационни отношения по повод обезщетението, поради което е неприложим чл. 2, ал. 2 от ЗОСОНИ. Доводите за нищожност на отчуждаването също не са възприети от съда. Въззивният съд е приел, че на основание § 9, ал. 1 от ЗУТ и чл. 102 от ЗС, посочени в заповед № 1-С-191/25.07.2001г не е отменено отчуждаването, защото тези текстове не предвиждат подобна възможност, а предпоставките на § 9, ал. 2 от ЗУТ не са налице, тъй като имота е бил завзет преди датата, визирана в текста -30.10.1998 г. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е какви са законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването на основание § 9, ал. 1 от ЗУТ и кому се възстановява собствеността в този случай - на всички действителни собственици, или само на заявилите искане за отмяна на отчуждаването лица в тази хипотеза. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.) и отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 е уредена хипотезата, когато недвижимия имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедите за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството по преписката се прекратява от кмета на общината. Алинея 3 изисква в държавния и общинския бюджети да се предвидят средства за обезщетяване на собствениците по ал. 1 от този текст. При тълкуване на алинея първа във връзка с алинея трета се налага изводът, че предвидената възможност в § 9 от ЗУТ се отнася само за отчуждителните производства, които към момента на влизане в сила на ЗУТ не са приключили, защото по тях не е изплатено все още обезщетението, въпреки, че имота е завзет В случаите, в които имота не е завзет до същата посочена в теста дата - 30.10.1998 г., административното производство също е висящо и това определя компетентността на кмета да го прекрати. Следователно § 9 ПР на ЗУТ не съставлява реституционна разпоредба, а касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.) и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай отчуждаването на процесния имот е започнало преди 1988 г. и е приключило с изплащане на паричното обезщетение, видно от молбата от ответниците за отмяна на отчуждаването до кмета. С оглед на това към момента на влизане в сила на ЗУТ не е било налице висящо производство по отчуждаване и обезщетяване, поради което § 9 от ЗУТ е бил неприложим. Поради липса на материално правно основание за издаване на заповед № IV-А-78/29.04.2008 г., с която е отменено отчуждаването, тя не е породила действие, поради което и двете страни не се легитимират като собственици на процесния имот. На основание чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, ищците също не се легитимират като собственици. Отчуждаването е оригинерен способ за придобиване право на собственост от държавата. Отчуждаването поражда действие дори имота да не е отчужден от всички собственици. За собствениците, по отношение на които не е проведено отчуждаване е налице основание за уреждане на облигационни отношения с тези, по отношение на които е издадена отчуждителна заповед за същия имот и са получили цялото определено обезщетение. В този случай обаче не е налице второто основанието на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - имота не е отчужден "не по установения ред". В този смисъл правен извод е изложил и въззивния съд и той е правилен. Или в обобщение, разрешението, дадено на правния въпрос от възивния съд е правилно, както и крайния извод за неоснователност на предявения иск, поради което обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение