Определение № 209 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 889/2014 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Във връзка с подадена от [фирма] [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат Н.И. от САК касационна жалба /вх. № 10734/11.12.2013 г. на регистратурата на Апелативен съд – Б./ срещу решението на Бургаски апелативен съд № 123/07.11.2013 г. по т.д.№ 265/2013 г. касаторът е поискал спиране на изпълнението на въззивното решение. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 454/16.05.2013 г. по т.д.№ 9/2010 г., с което е осъден ответника - касатор да заплати на „Г. - Б.” [населено място] сумата 156891.25 лева-задържана гаранционна сума за неразплатена част от възнаграждение за извършени и приети СМР по договор за строителство от 23.02.2006 г. както и сумата 7225.58 лева-обезщетение за забава ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направеното искане и провери данните по делото, констатира следното: Съгласно чл.282 ал.2 ГПК при подаване на касационната жалба жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като е длъжен да представи надлежно обезпечение. Като взе предвид, че с три платежни нареждания /от 12.03.2014 г. за 34116.83 лева, от 12.03.2014 г. за 30000 лева и от 13.03.2014 г. за 100000 лева/ жалбоподателят е превел по сметката на ВКС следващото се обезпечение в размер общо на сумата 164116.83 лева, настоящият съдебен състав намира за основателно искането за спиране на изпълнението на въззивното решение, поради което