Определение № 50045 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1920/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят адв. М. Д. като пълномощник на Д. Д. И. иска да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските. Конкретно сочи, че има право на разноски, поради това, че нейният доверител има право на разноски с оглед изхода на спора, както и поради обстоятелството, че е предоставила безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв. Позовава се на практика на ВКС, съгласно, която адвокатът, предоставил правна помощ има право на адвокатско възнаграждение и преценката за предоставяне на безплатна правна помощ е на адвоката, като не се контролира от съда. Моли да се измени решението. Ответникът по така направеното искане, ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ оспорва искането. Представя 2 броя платежни нареждания от 10.08.2021 г. за сумата от 5 206 лв и от 12.04.2022 г. за сумата от 55 815 лв. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок, 1 месечен от постановяване на акта, чието изменение се иска, който акт е необжалваем. Видно е, че решението по делото е постановено на 05.04.2024 г. Молбата е подадена на 26.04.2024 г. По същество разгледана е неоснователна. Съдебната практика, включително и цитираната от молителя предвижда, че право на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, на заплащане на възнаграждение, съответстващо на задължението на насрещната страна, възниква когато на страната, която е представлявана от този адвокат се следва разноски съобразно изхода на спора, чл. 78, ал. 1, чл. 78, ал. 3 и чл.78, ал. 4 от ГПК и когато е предоставена безплатна правна помощ, при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, която е доказано да е уговорена като такава между страната и нейния довереник. В случая е представен договор за предоставяне на правна помощ, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв пред първоинстанционния съд, регламентиращ отношенията между адвоката и неговия повереник с оглед приключване на делото във всички инстанции. Правото на заплащане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна, както е посочено в решението, чието изменение се иска, следва да е възникнало надлежно, като преценката за необходимостта от безплатна правна помощ представлява преценка с оглед всички обстоятелства по делото. Видно е от данните по делото, че страната е получила обезщетението си, на основание частичното влязло в сила съдебно решение, съгласно представените платежни нареждания от ответника. Твърдението, че е била необходимост от предоставяне на правна помощ, следва да се съобрази с предмета на делото пред касационната инстанция и постановеното определение по чл. 288 от ГПК като решението на въззивния съд в обжалваната част досежно присъденото обезщетение, главница, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, не е допуснато до касационно обжалване с определението от 14.12.2023 г. Не може да се приеме, че са налице основания за изменение на постановеното съдебно решение и присъждане на още разноски за молителя. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България