Решение № 6277 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3486/2015 г.

Решение № 6277 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3486/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Кръстьо Петков срещу решение № 1133 от 2.02.2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по административно дело № 9471/2014 г. по описа на същия съд, с което е отменена заповед № РД46-63 от 17.03.2014 г. на министъра на земеделието и храните. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, не представя нови писмени доказателства. Иска съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Ответникът - Иван Костов Иванов, чрез пълномощник - адвокат Христов оспорва жалбата, иска от съда да остави в сила решението на тричленния състав като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Върховния административен съд - тричленен състав на четвърто отделение за правилно и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е отменил заповед № РД 46-63 от 17.03.2014 г. на министъра на земеделието и храните. От фактическа страна съдът е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане на Иван Костов Иванов от 16.08.2007 г., като наследник на Керана Иванова Динкова да бъде обезщетен за изоставено от наследодателката му имущество при изселването й от Кралство Гърция през 1926 г. Претенцията му е за обезщетение с компенсационни бонове за седем броя имоти, които подробно е описал в молбата си до административния орган. На 14.12.2007 г. е поискано от заявителя да представи удостоверение за наследници на Керана Иванова Динкова. Впоследствие в резултат на водена кореспонденция между заявителя и министерството е било прекратено административното производство по заявлението на Иван Костов Иванов, което прекратяване е отменено от съда и преписката е върната на административния орган да продължи производството по заявлението за обезщетение. Междувременно Иван Иванов е представил пред административния орган молба от 21.06.2011 г., в която се е позовал на допусната явна фактическа грешка, като вместо да посочи своя наследодател Коста Иванов Динков в заявлението е посочил Керана Иванова Динкова. Към тази молба е представил удостоверение за наследници, което е идентично с представеното с първоначалното заявление. Молбата за промяната на това обстоятелство изобщо не е обсъдена от административния орган и не е взета предвид при провеждане на административното производство по издаване на оспорения акт, тъй като отново е изискано от Иван Иванов удостоверение за наследниците на Керана Динкова. Комисията по чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ е разгледала две години по-късно заявлението без да вземе предвид новите обстоятелства по административната преписка и е констатирала липса на удостоверение за наследници на Керана Динкова. Това обстоятелство й е дало основанието по чл. 19а, ал. 2, т. ППЗСПЗЗ да изрази становище за отказване право на обезщетение. Това становище на комисията е изцяло възприето на министъра на земеделието и храните, който е издал оспорената заповед № РД 46-63 от 17.03.2014 г., с която е отказал на Иван Костов Иванов правото на обезщетяване в качеството му на наследник на Керана Иванова Динкова. Като е установил тези обстоятелства, решаващият състав на съда е приел, че министърът на земеделието и храните е издал оспорения административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Бил е длъжен да обсъди извършената промяна в заявлението и приложената към него изселническа преписка. Правото на обезщетение ползва наследниците и е обвързано със срокове, които са преклузивни. Административният орган не е обсъдил изобщо заявената промяна в заявлението на молителя. Решението е правилно. Оспореният административен акт е издаден при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и правилно е отменен. Съдът е събрал относимите доказателства и е изяснил обстоятелствата по спора, като въз основа на тях е достигнал до правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд. Допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като пряко влияе на изразената от него воля при издаване на административния акт. При издаване на индивидуален административен акт, компетентният орган е длъжен да съобрази всички установени в производството обстоятелства, които формират фактическите основания за издаване на акта. В случая, министърът на земеделието и храните не е взел предвид цялостното съдържание на заявлението за обезщетяване, както и цялата приложена към него изселническа преписка. Освен това е проведено производство в един необяснимо дълъг период от време, който е извън всякакви срокове, предвидени в АПК за издаване на индивидуален административен акт, за който, в случая, законът предвижда преклузивни срокове за упражняване правата на обезщетение. Правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства и с материалноправните разпоредби са указанията на съда към административния орган, които той трябва да съобрази при повторното разглеждане на заявлението след връщането му от съда. Настоящият състав намира, че следва да се обърне внимание на административния орган, че следва да се съобрази и да изпълни законовите срокове за издаване на акта. При този резултат, съдът не присъжда разноски, тъй като не са поискани от страната, на която се дължат. Тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия