Решение № 5168 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните – гр.София против Решение № 5439/17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 943/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС-Пловдив/. С обжалваното съдебно решение по жалба на Сдружение за напояване „Старосел“ със седалище с.Старосел, община Хисаря е отменена Заповед № РД09- 361 от 31.03.2025г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която приетите на 17.08.2024г. решения на Общото събрание на сдружението по т.1 и т.2 са обявени за нищожни и Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на жалбоподателя сторените по делото съдебни разноски. Касаторът чрез юриск. М.Малушева твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и необоснованост – касационни основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от СН „Старосел“ срещу Заповед № РД09-361/31.03.2025г. жалба като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. М.Малушева по делото е депозирана писмена молба с изложени в нея съображения по същество. Ответникът по касация, Сдружение за напояване „Старосел“-с.Старосел, редовно призован, се представлява от адв. Й.Дамбулев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба, устно – в хода по същество и в депозирана по делото писмена защита.Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Сдружение за напояване „Старосел“ със седалище с. Старосел, община Хисаря е регистрирано като такова по реда на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ по ф.д. 3555/2003г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Съгласно извадка от съответния регистър сдружението се представлява от председателя на управителния съвет А. П. К., а самият Управителен съвет /УС/се състои от пет лица с вписана в Регистъра дата на изтичане на мандата му: 17.08.2027. На 10.07.2024г. е проведено заседание на УС на сдружението, на което, наред с другите решения, е прието свикване и провеждане на Общо събрание /ОС/ на сдружението. В изпълнение на изискванията на чл.36, ал.5 от ЗСН е изготвена покана за провеждане на ОС, публикувана съгласно изискванията на закона в един национален и в един местен ежедневник- в-к„ 24 часа“ и в-к „Марица“. Поканата за свикване на ОС е публикувана в цитираните медии на 15.07.2024г., а самото заседание на ОС е проведено на 17.08.2024г., с което е спазено изискването на закона ОС да се проведе не по-рано от 1 месец от публикуване на поканата. На проведеното на 17.08.2024 ОС на Сдружението са приети решения по предварително обявения дневен ред, изложени в общо 7 точки. Решенията на ОС на Сдружението под №1, №2, №4 и №5 са обжалвани пред надзорния орган, министърът на земеделието и храните, от ЕТ „ Н. В. – 7. “ със седалище гр.Хисаря на основание чл.37, ал.4 от ЗСН. Именно в това производство е издадена Заповед № РД09-361/31.03.2025г. на министъра на земеделието и храните, с която е обявена нищожността на решенията на ОС под № 1 и №2 и жалбата е оставена без разглеждане в частта й, в която се иска отмяна на решението на ОС под №4 и №5. Предмет на обжалване пред АС- Пловдив е цитираната по-горе заповед само в частта й, в която е обявена нищожността на решенията на ОС на Сдружението от 17.08.2024г. под №1 и № 2. С Решение №1 от проведеното на 17.08.2024г. ОС на Сдружението с мнозинство на всички, присъствали на ОС 175 члена, е утвърдено решение на Управителния съвет /УС/ за приемане на нови членове на сдружението – общо 22 физически лица и търговци. С Решение №2 от проведеното на 17.08.2024г. ОС на Сдружението с мнозинство от 172 гласа и 3 гласа „против“ е утвърдено решение на УС за заличаване на членове- общо 24 физически и търговци. Сред заличените членове е и жалбоподателят ЕТ“ Н. В. – 7Н“-гр.Хисаря. За да приеме нищожност на цитираните по-горе решения на ОС на Сдружението под №1 и №2, надзорният орган е изследвал както избирането на нови членове на УС на Сдружението, така и вписването на новоизбраните такива в Търговския регистър, в резултат на което е стигнал до извода че действащият към датата на провеждане на ОС на 17.08.2024г. Управителен съвет на Сдружението е нелегитимен, тъй като мандатът му, определен в закона – 3 –годишен, вече е изтекъл, поради което този УС няма право да взема решения за приемане на нови членове, съответно – да заличава членове. Според министъра на земеделието и храните, като е утвърдило решения, приети от нелегитимен УС, Общото събрание на сдружението за напояване само на това основание е постановило нищожни решения в тези две оспорени точки. За да отмени заповедта на административния орган, АС- Пловдив е приел, че по делото не се спори нито по фактите, нито по процедурата за приемане на решенията на ОС, а само по правото – за това дали в производството по чл.37, ал.4 от ЗСН надзорният орган може да обяви нищожност на решенията на ОС на Сдружението с мотивите, които е изложил или не. Административният съд е заключил, че министърът на земеделието и храните е оправомощен по закон да разглежда законосъобразността на решенията на ОС, включително и да обявява нищожност на тези решения по смисъла на чл.97 от АПК, но няма правомощие да се произнася по въпроса дали УС, който е сезирал ОС, е легитимен или не, тъй като този въпрос е от компетентността на общите съдилища. Още по-малко министърът на земеделието и храните може само на това основание да обявява нищожност на решенията на ОС. Доколкото ОС е проведено редовно и приетите от него решения са в рамките на предоставените му по закон правомощия, а, от друга страна – в мотивите на заповедта не се съдържат каквито и да било мотиви за това, че приетите нови членове на сдружението не отговарят на изискванията за приемането им, нито че заличените по т.2 от дневния ред на ОС членове не следва да бъдат заличавани поради неосъществяване на някоя от предвидените в чл.31 от ЗСН предпоставки, АС- Пловдив е приел,че заповедта на министъра на земеделието и храните в обжалваните й части е незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон. По горните съображения съдът е отменил административния акт и е осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на жалбоподателя дължимите за производството съдебни разноски. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените в него съображения: Правилен е решаващият извод на административния съд, че дали утвърдените от Общото събрание на сдружението за напояване решения на УС са приети от управителен съвет с изтекъл мандат или не, не влияе на законосъобразността на решението на ОС във всичките й форми, в т.ч. не води до нищожност на това решение. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите в тази насока фактически и правни изводи на АС-Пловдив, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Нещо повече – приетите по делото доказателства / в частност актуалното извлечение от Търговския регистър/ указват на различни от приетите в мотивите на решението на надзорния орган изводи за това, че настоящият Управителен съвет на сдружението за напояване е с изтекъл мандат. Правилен е решаващият извод на административния съд, че вместо да извърши проверка за законосъобразност на решенията на ОС, административният орган се е занимал единствено с въпроса дали утвърдените от ОС решения на Управителния съвет са приети от УС с изтекъл мандат или не, което не е в неговата компетентност- от една страна, а от друга- практически не е отговорил на всички изложени в жалбата до него възражения и доводи и не е изследвал дали решението на ОС страда от посочените в жалбата пороци на това решение на ОС, каквото е задължението му по чл.37, ал.4 от специалния закон за сдружения за напояване. Нещо повече – ако надзорният орган счита, че УС на сдружението за напояване е с изтекъл мандат, същият разполага с други правомощия, разписани в ЗСН по чл.67, т.2 и 5 от ЗСН, но не и с правомощието инцидентно да установява нищожност на неговите решения, още по-малко – на решенията на ОС, с които се утвърждават решения на УС. Предвид гореизложеното правилно АС-Пловдив е заключил, че при постановяване на решението си, министърът на земеделието и храните е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие на решението с действащите матеиалноправни разпоредби, поради което правилно е отменил същото като незаконосъобразно. В този случай, както предвид непроизнасяне от страна на надзорния орган по всички оплаквания за незаконосъобразност на решението на ОС на Сдружението за напояване в оспорените му части, така и с оглед императивната разпоредба на чл.222, ал.2 вр. чл.173, ал.2 от АПК, делото следва да бъде върнато на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне по жалбата, с която е сезиран, като на първо място надзорният орган следва да прецени наличието на правен интерес у жалбоподателя да обжалва решенията на ОС в двете му точки и, едва след обстойна и мотивирана преценка за наличието или липсата на такъв интерес, да се произнесе по всички други основания за незаконосъобразност на това решение в обжалваните му части, изложени в жалбата на ЕТ“ Н. В. – 7Н“-гр.Хисаря. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от страна на ответника по касационна жалба искане за присъждане за разноски, придружено с необходимите писмени доказателства за уговарянето и плащането им, Министерство на земеделието и храните следва да бъде осъдено да заплати на Сдружение за напояване „Старосел“- с.Старосел, община Хисаря, ЕИК 115825632 сумата от 511,29 евро / петстотин и единадесет евро и 29 евроцента/, съставляващи равностойността на 1000 лв съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение