Решение № 16 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2015 г.

Решение № 16 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Общински съвет - Сандански против решение № 982 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 135/2015 г. на Административен съд - Благоевград. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 31 по протокол № 1 от 29.01.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за противоречие на решението с императивни норми на материалния закон. Ответните страни - Кръстьо Симеонов Дуков и София Симеонова Василева изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се с липсата на доказателства, че процесните земи са част от общинския поземлен фонд. Частната жалба е подадена срещу решение на административния съд по съществото на спора. В нея изрично е вписано, че се обжалва решението изцяло. Поради това същата има характер на касационна жалба и подлежи на разглеждане по реда на чл. 208 АПК. Подадена е от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалби, подадени от София Симеонова Василева и Кръстьо Симеонов Дуков против решение № 31 по протокол № 1 от 29.01.2015 г. на Общински съвет - Сандански. С него е отказано на Общинска служба "Земеделие" - Сандански да се предоставят описаните шест имота в землището на с. Дебрене с начин на трайно ползване "Пасище, мера" за възстановяване правото на собственост на наследниците на София Николова Патронева. Възраженията са били за противоречие на решението с разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. Дв. бр. 62/2010 г. За да постанови решението си, административният съд е приел, че е налице валидно направено искане от ОСЗ до Общинския съвет по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ за предоставяне на поисканите и отразени в скици имоти за възстановяване право на собственост в съществуващи реални граници на наследниците на бившата собственица. На второ място е приел за установени предпоставките по § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, които задължават общинския съвет да предостави на ОСЗ поисканите земеделски земи за приключване на започнато реституционно производство. На трето място е счел, че при издаване на обжалваното решение не са спазени указанията, дадени в съда в предходно отменително решение, както и не са изложени никакви мотиви, с което се нарушава изискването за форма на административния акт. Извел е краен извод за незаконосъобразността му и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е допустимо, но неправилно. Неоснователно е становището на прокурора за недопустимостта му, поради разпоредбата на § 19 ЗИД на АПК, обн. ДВ. бр. 39/2011 г., определяща за компетентен районния съд. В тези случаи смесените петчленни състави от съдии на Върховния административен съд и Върховния касационен съд са определили, като компетентни именно административните съдилища - например определение № 6 от 25.01.2013 г. по адм. дело № 4/2013 г., определение № 49 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 38/2013 г. и др. Поради това решението е взето от надлежния административен съд и е допустимо, но по съществото си е неправилно, поради несъответствие с материалния закон. Видно от приложената административна преписка, административното производство е започнато по предложение от 24.08.2011 г. от началника на ОСЗ - Сандански до общинския съвет на основание § 27, ал. 2 за предоставяне на шест имота за възстановяване на собствеността на наследници на София Николова Патронева. Към него са приложени: искане от 22.08.2011 г., решение № 15А/И от 27.05.1994 г. на ПК - Сандански и шест скици-проект от 9.08.2011 г. на имоти с номера 004021; 004018; 004023; 004022; 004019 и 004020. На всички тях е изрично отразен начин на трайно ползване "Пасище, мера". По делото в нито един момент не е бил спорен фактът, че и шестте имота, предмет на процедурата по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са с начин на трайно ползване пасище, мера. Общинските съветници са се позовали при вземане на оспореното решение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, изрично постановяваща, че пасищата и мерите са публична общинска собственост. А разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОС забранява възстановяване на собствеността върху такива имоти. Доколкото се касае за решение на колективен орган, то в изказването на негов чл. се съдържат мотивите за приемането му, поради което неправилно административният съд е приел липса на форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Основателни са съображенията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон. Преходната разпоредба на § 27, ал. 2, т. 1 задължава общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване право на собственост в съществуващи стари реални граници. Такова решение е издадено, както и е направено искане от правоимащите по реда на чл. 45д ППЗСПЗЗ. Това са общи разпоредби, които гарантират и обезпечават правата на собствениците на земеделски земи за приключване на процедурата по възстановяването им. Те обаче не могат да противоречат и съответно да дерогират разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗОС, поставящи под специална закрила правото на публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от първия закон ясно и категорично определя, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Единствената законова възможност за промяната й и обявяването й за частна е допустима при промяна на предназначението по реда на ЗОС и то само в определението в чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ случаи. Отделно от това, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОС забранява възстановяване на собствеността върху имоти, публична общинска собственост. Колкото и да действа общинският съвет при условията на обвързана компетентност в хипотезата на направено искане от ОСЗ по реда на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, то той не би могъл законосъобразно да предостави за възстановяване на наследници на бивша собственица шест имота с начин на трайно ползване "Пасище, мера". Първо защото те по силата на закона са обявени за публична общинска собственост и второ, защото отново законът забранява безусловно възстановяване на собствеността върху такива имоти. Поради това решението на общинския съвет, да не се предоставят поисканите шест имота е законосъобразно. В случая е налице напълно различна хипотеза в сравнение със служебно известната такава на съда, касаеща незаконосъобразните решения № 32 и № 33 по същия протокол на общинския съвет и относно същите собственици. Тях съдът е отменил, като незаконосъобразни с решения, оставени в сила съответно с решение № 12903 от 1.12.2015 г. по адм. дело № 8919/2015 г. и решение № 13859 от 17.12.2015 г. по адм. дело № 11291/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. При тях обаче поисканите за възстановяване имоти са с напълно различен начин на трайно ползване: в първия случай е "земеделска, недървопроизводителна горска площ", а във втория случай е "гора в земеделски земи". Това обуславя собствеността им, като частна общинска собственост и коренно се различава от настоящия спор, предмет на който са шест имота от пасището, мерата на селото, които законът е обявил за публична общинска собственост. Невъзможността им те да бъдат обект на предоставяне за възстановяване на собственост по реда на § 27, ал. 2 е потвърдена и в съдебната практика - в този смисъл решение № 12474 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 613/2014 г. и решение № 5728 от 28.04.2014 г. но адм. дело № 13358/2013 г. на ВАС, четвърто отделение. По тези съображения, обжалваното решение на административния съд пряко противоречи на материалния закон и е неправилно. Същото ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадените жалби срещу акта на общинския съвет. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на касационния жалбоподател, двамата жалбоподатели следва да заплатят на общински съвет - Сандански сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение